НАЙ-ГЛАВНОТО Е ДА РАЗБИРАМЕ ХОРАТА

 

 

… Тъй като всяко нещо в живота може да бъде проследено назад във времето до човешки решения, мисли, действия или думи!

 

 

Niki Markov Author

ПРОБЛЕМЪТ: Твърде много хора живеят безсмислен, нещастен, неудовлетворяващ живот, което влияе негативно на всички и всичко около тях! Освен това води до психологически проблеми, стрес и болести!

 

РЕШЕНИЕТО: Социо-Функционалната теория ни помага да разберем по-добре себе си и другите, за да можем да идентифицираме какво би направило живота ни смислен, щастлив и пълноценен и да вземем информирани решения за това как да действаме…

 

Ники Марков
Автор, “Социо-Функционална Теория за Човешката Природа”
Socio-Functional- essence of human nature BG

Теорията е налична и на следните езици:

Социо-Функционалната Същност на Човешката Природа

Защо хората правят нещата, които правят

Автор: Ники Марков

 

  • Как се появи настоящата теория и какво представлява?
  • В търсене смисълът на живота
  • За човека, всичко започва с потребностите му
  • Гени, ДНК, Социо-Функционалната същност на човешката природа и ролята й за удовлетворяване на потребностите
  • 18-те общовалидни, общочовешки потребности (нужди)
  • Социо-Функционалната история на човека
  • Върховният човешки егоизъм и собствените нужди, като основен задвижващ фактор зад всичко в живота на човека
  • Сходства и различия между хората
  • Връзката между силните и слабите страни, човешкия потенциал,  мистерията, наречена “Талант” и Концепцията за житейско подравняване
  • Може ли човек да се промени и как?
  • Защо човек да се променя? Концепциите за Идентичност и Репутация и тяхната значимост за живота на човека.
  • Ултимативната лична отговорност и късмета, като фактор.
  • Приложения в ежедневието – основните житейски сфери.
  • Следващи стъпки – психологическото профилиране

1.

Как се появи настоящата теория и какво представлява?

Всеки човек, рано или късно, изпитва желанието да научи повече за себе си, другите хора и въобще причините за това защо хората правят нещата, които правят.

Когато това желание назрее и човекът започне да търси информация обаче, той неминуемо се сблъсква с един проблем: Проблемът, наречен популярна психология. 

Наличието на всякакви субективно интерпретирани тези, твърдения и догадки, заедно с недоказуемите, силно субективни и отворени за интерпретации течения в психологията от една страна, комбинирани с популяризирането на множество ненаучни теории, доведе до налагането на едно нечестно разбиране за психологията като за псевдонаука. 

В допълнение, хората имаме склонността да си обясняваме света през истории. И когато науката е неспособна да даде обяснение, ние търсим отговори в историите. 

Религията е добра в това да дава истории. 

Нуждата на човека да намери смислени отговори за себе си, често получава своя комфорт в прегръдката на религията. 

И в това няма нищо лошо. 

Религиите отдавна са доказали своята стойност в най-различни направления, като например сплотяването на народите, изграждането на морален компас у хората,  вдъхването на надежда в трудни времена и др.

По-лошо става, когато човек започне да търси отговори в далеч по-малко полезни направления, които също предлагат интуитивно-приемливи истории. Подобни са астрологията, врачеството и гадателството, както и други, откровено шарлатански похвати, които различни хора са развили и популяризирали през годините с цел печалбарство.

Но когато човек има нужда да разбере, за да знае какво да направи, решенията, които религията и другите споменати направления предоставят, макар и често да са интуитивно приемливи, рядко издържат проверката на научното познание от една страна, а от друга не винаги дават конкретни, практически приложими предписания за продуктивни, приложими в ежедневието поведения. 

Една информация обаче, е полезна, само когато е приложима и използваема за бъдещи поведения и избори. 

С други думи предлага възможността да напраивм информирани избори с определена доза сигурност, че информацията, на която се осланяме при вземането им, ни гарантира прогнозна сигурност. Позволява ни да можем да предвидим бъдещи развръзки с определена сигурност.

Не случайно съществуват принципи за анализ на една информация (като например принципа за фалшифицируемост на информацията)

Така, с идентифицирането на споменатия проблем, изкристализира необходимостта някой да направи своеобразна интердисциплинарна проверка на фактите, за да даде една смислена алтернатива на религиите, (за останалите направления въобще няма да споменавам), която всъщност да резонира на интуитивно ниво у хората, давайки така жадуваното научно обяснение за човешкия фактор, като в същото време, го поднася на достъпен, не-научен език, който да дава отговор на въпроса “След като разбрах, какво мога да направя?”

Така се роди настоящата теория.

Тя е следствие от метаанализ (изследване на множество други изследвания) на утвърдените през последните десетилетия (период, в който развитието на технологиите направи възможно реалното, задълбочено изследване на човешкото тяло, мозък, нервна система и поведение) заключения в 7 конкретни сфери, в търсене на взаимно-подкрепящите се между тях заключения.

Това са сферите:

  • Психометрия (Науката за изследване на личността);
  • Социална психология и Социология (Науките, изследващи социално-психологическите явления и груповите феномени);
  • Невронауки (комбинацията от науки, изследващи значимите връзки между нервната система, генетиката, биохимията и физиологията на човешкото тяло, свързани с човешкото поведение);
  • Ииндустриална/организационна психология (Областта на психологията, която прилага психологически принципи и изследователски методи за разбиране на човешкото поведение в организациите и използва тези методи за подобряване на благосъстоянието и ефективността)
  • Еволюционна психология и Антропология (Пресечните точки между науката занимаваща се с потенциалните еволюционни явления, довели до настоящото развитие на човешката психофизиология от една страна и научното направление изследващо хората, техните предци и свързаните с тях примати, с фокус върху тяхното биологично, културно, социално и езиково развитие и вариации във времето и пространството, от друга)       

Причината да бъдат избрани именно тези сфери е, че първите пет предоставят най-много научно обосновани експерименти и доказателства в областта на психологията и човешкото поведение или в области, свързани по смислен начин с тях, а Еволюционната и Антропологията – успяват да представят по достатъчно логически-обоснован начин, възможните причинно-следствени връзки за нещата, за които няма налични обективни данни.

Основна цел на споменатото изследване бе идентифицирането на онези научно-доказани конструкти, твърдения, явления и изводи в споменатите сфери, които се припокриват помежду си и взаимно се потвърждават.

Целта на настоящата теория е да обясни причинно-следствените връзки, обуславящи начините, по които хората чувстват, мислят, избират, говорят и действат. 

Или иначе казано, да обясни защо хората са такива, каквито са.

Въпреки, че е плод на научен труд, самата теория е написана на популярен, а не на научен език, с конкретната цел, да достигне до възможно по-голям брой хора, които да могат да извлекат реални пози за живота си. Тя умишлено не включва самото споменато изследване и не цели да има научно-представителен формат.

 

2.

В търсене смисълът на живота 

 

От незапомнени времена, човекът винаги е търсил смисъл.

 Смисъл в живота и в съществуването си. 

 Смисъл и отговор на въпроса “защо?”. 

 Защо страда, защо се радва, защо обича, защо се чувства така или иначе, защо прави нещата, които прави, защо успява или не успява да постига целите си, защо другите са такива, каквито са и още много други подобни терзания, всички започващи с въпроса “защо?”.

 И в това няма нищо чудно. 

 Сам по себе си светът, със своите природни дадености, не предлага лесен  живот. 

 От една страна имаме суровите климатични условия.

 От друга, фактът, че всички видове (включително и човекът) населяват една и съща територия, в която ресурсите са ограничени, което автоматично ги поставя в състояние на конкуренция за оцеляване.

 Всичко това често подлага нас, хората, на страдания и ни подтиква да търсим обяснение за тях, за да не излезе, че животът ни е безсмислен, а да намерим сили да продължим да живеем и да преследваме целите си въпреки тези страдания и всички пораждащи ги трудности. 

 Именно този стремеж за търсене на обяснение и смисъл доведе и вас до тази теория.

 Това е и нейната цел: да предостави едно задълбочено разбиране за причинно-следствените връзки в поведението на хората.

 С други думи, да даде отговор на екзистенциалните въпроси, които човекът си задава от незапомнени времена.

 Способността ни да разбираме хората е изключително важна и по друга причина.

 Всичко в живота на човек, може да бъде проследено назад във времето до нещо, което е направил, казал или решил (или съответно не е направил, казал и решил) – той или някой друг човек. 

 Това означава, че разбирането на хората и причините, поради които те действат, мислят, говорят и избират, е може би най-важното познание за начина, по който се случва животът ни в съвременния социален свят.

 И както всяко задълбочено разбиране, така и това за човека, следва да започне от основите…

За човека, всичко започва с потребностите му

Както стана ясно по-рано, светът е сурово място.

Макар и към днешна дата да се намираме на върха на хранителната пирамида, ние не се радваме на твърде конкурентна физиология. 

При евентуален физически сблъсък с представителите на други видове, нашата сила, подвижност, зъби, нокти и лесно ранимо тяло, не са твърде конкурентноспособни.

Освен това не разполагаме с бивни, отрова, рога, шипове и други предимства, които много от другите видове имат.

В допълнение, физическата ни издръжливост,  устойчивостта ни на зарази и инфекции и способността ни да оцеляваме дълги периоди без храна и вода също не са особено високи, което ни прави лесна жертва на лошите климатични условия и по-суровата среда.

И сякаш това не е достатъчно, а се налага да се конкурираме помежду си, както на междуличностно, така и на междугрупово равнище, поради ограничеността на ресурсите, спомената по-рано.

Всичко това прави живота ни низ от непрестанни предизвикателства.

Броят на тези предизвикателства е наистина огромен, но те често са сходни по вид, произход и характеристики. 

Това улеснява справянето с тях. 

На практика, човек не трябва да се справя със стотици, а само с няколко групи предизвикателства със сходни характеристики, произход и вид. 

Тези групи предизвикателства биха могли да бъдат класифицирани и сведени логически (по сходства) до 18 на брой.

Способността на човека да се справя с тези 18 групи предизвикателства предопределя способността му да оцелява, като вид. 

От друга страна, това превръща необходимостта от справяне с тези 18 групи предизвикателства в основна движеща сила – нещо, което всеки човек се налага да прави постоянно и навсякъде и без което съществуването му става изключително трудно.

По тази причина разглеждаме справянето с всяка от тези групи предизвикателства като потребност, или иначе казано – нужда.

Смислено уточнение тук е, че макар вследствие намесата на човека и развитието на индустрията светът, в който живеем да се е изменил много през хилядолетията, и особено през последните няколкостотин години, потребностите, заложени в нашата невро-биология, не са се променили,

С други думи, тези потребности си остават същите, просто техните конкретни проявления в ежедневието ни са коренно различни.

А как човек задоволява тези потребности? 

Отговорът винаги е един  – чрез нещата които прави (или съответно не прави) той.

Това е и отговорът на въпроса защо човек прави нещата, които прави – за да удовлетворява потребностите си.

За да разберем истински това твърдение обаче и да се убедим в неговата достоверност, следва да направим стъпка встрани, разглеждайки как всъщност сработва всичко у човека и със него и да обясним т. нар. “Човешка природа”.

 

4.

Гени, ДНК, Социо-Функционалната същност на човешката природа и ролята й за удовлетворяване на потребностите

С течение на хилядолетията, еволюцията е снабдила човека с механизми за справяне с различните групи предизвикателства, помагайки само на най-адаптивните да оцелеят,  да продължат да се възпроизвеждат и да предават гените си поколение след поколение.

Тези специфични механизми ние наричаме “Човешка природа”.

От една страна, човешката природа е биологично обусловена от биохимичните процеси в организма и от физиологията на човека, но от друга, е социално повлияна, тъй като човекът живее в групи, за да се справя по-лесно с предизвикателствата на околната среда. Това съжителство в групи изисква част от споменатите механизми за справяне да имат социална насоченост и да са силно повлияни от социума.

По тази причина наричаме механизмите за справяне с предизвикателствата (и съответно удовлетворяване на потребностите) “Социо-Функционални” и казваме, че човешката природа е социо-функционална по своята същност.

Дотук добре, ще кажете, но как всъщност сработва всичко?

По-горе стана ясно, че справянето със споменатите групи предизвикателства е потребност, която всеки човек следва да удовлетворява, за да просъществува.

За да може това да стане, всички ние имаме заложена своеобразна “програма”.

Продължавайки мисълта за социалната функционалност, тази програма е повлияна както от биологичните ни дадености, така и от феномените, с които се сблъскваме през живота си, в т.ч. и социалните такива. 

Откъде обаче идва тази “програма”?

Можем да мислим за нея като за комбинация между гените, които са ни предадени от родителите ни и влиянията, които житейските ни обстоятелства (околна среда,  другите хора и събитията в които участваме) имат върху нас. 

Заедно, те оформят тази  “програма”.

Можем да мислим за гените, като за наръчници с инструкции за изграждане и управление на нашето тяло. Представете си тялото, като сложна машина с много части, а гените са инструкциите, които казват на машината как да работи.

Всеки ген е изграден от специален код, наречен ДНК. 

Този код съдържа цялата информация, необходима за създаване, функциониране и контрол на нещо специфично в нашето тяло. 

Например, има гени, които казват на тялото ни как да направи косата ни къдрава или права или как да се бори с инфекциите. 

Друг пример са гените, които са свързани с производството и регулирането на хормоните на стреса, като адреналин и кортизол. Те могат да влияят на това как тялото ни реагира на стрес и активира програма за “борба или бягство” при опасни ситуации.

Гените ни се предават от нашите родители. 

Получаваме половината от гените си от майка си и половината – от баща си. 

Ето защо може да приличаме по малко на всеки от тях – поради наследяването на някои от техните гени. 

Но тези гени могат да се активират през нашия живот, вследствие взаимодействието ни с околния свят, а могат и да останат “пасивни”. 

Това е и причината понякога изобщо да не приличаме на родителите си (визуално, функционално или поведенчески).

Огромна част от гените, които всички получаваме от родителите си, са много сходни.

Това спомага всички хора да имаме “програма за справяне” със същите 18 потребности (нужди).

От друга страна, разликите между хората в контекста на гените идват най-общо от три места: 

  • Генни вариации – В зависимост от това какви са били гените на всеки от родителите и какви са били техните житейски обстоятелства, понякога се случва децата да наследяват и активират гени със структурни изменения, които водят до някои различия (различни физически черти, като цвят на очите или размер и форма на тялото, чувствителност към определени заболявания или психични разстройства, разлики в реакцията към дразнители и лекарства и други.); 
  • Генна експресия – В зависимост от взаимодействието на човека със средата и другите хора, някои гени се активират, а други – не. Освен това, начините, по които гените се активират, могат да бъдат различни, което отваря една доста пъстра палитра от възможни проявления. Уникалните обстоятелства, на които ни е подложил живота, могат да бъдат причина при различните хора да се активират различни гени и то по различен начин; 
  • Генни мутации – Понякога хората са носители на редки генетични мутации, които не се срещат в общата популация (сред другите хора). Някои от тези мутации могат да бъдат наследени от родителите, докато други възникват спонтанно и не присъстват в ДНК на нито един от родителите. Редки мутации могат да доведат до генетични заболявания и/или неочаквани състояния.

В допълнение, разликите между хората могат да бъдат следствие от влиянията на житейски обстоятелства на не-генетично ниво. Това са случаите, в които взаимодействието ни със средата и другите хора не променя генната ни картина, но оказва реално влияние върху нашия начин да чувстваме, мислим, действаме и говорим.

Ето някои примери за подобни влияния:

  • Начинът на хранене, диетите, хранителните добавки и лекарствените вещества, които приемаме и нивата на хидратация, които поддържаме;
  • Природната среда, в която живеем и директните физични влияния, на които сме подложени (като атмосферни и климатични  условия, и др.)
  • Социалното обкръжение, в което се движим и контактите, които осъществяваме на ежедневна база;
  • Културната среда, която ни заобикаля през повечето време.

Така на практика се получава, че въпреки сходствата в гените, едни хора са по-успешни в удовлетворяването на едни свои потребности, докато други – на други, поради различните проявления на гените от една страна и различните житейски обстоятелства, през които преминават и които имат влияние върху тяхната невробиология, психика, навици, разбирания и въобще личност – от друга.

Разбирайки, че тази комбинация е първоизточникът на разликите в начина, по който хората мислят, чувстват, говорят и се държат, ни става ясно защо всъщност хората са различни.

За да дооформим цялото това разбиране за сходство и различие, ви предлагаме да мислите по темата така:

Общото между всички хора е това, че всеки човек притежава всички споменати механизми (служещи за удовлетворяване на потребностите). 

 Затова често наричаме тези механизми “общовалидни характеристики на човешката природа”.

 Различията между хората, от друга страна, се дължат на степента и силата, с която всяка от тези характеристики се проявява в отделния човек.

 Можем да мислим за това “проявление”, като за скала от 0% до 100%.

 Колкото по-слабо е проявена конкретната група характеристики у дадения човек, толкова по-близо е той до 0%. И съответно, по-ниска е способността му да удовлетворява дадената потребност (н акоято въпросната група характеристики служи). 

 И обратно, колкото по-силно е проявена тя, толкова по-близо е той до 100%, и съответно толкова по-способен е човекът да удовлетворява конкретната потребност.

 Важно е да уточним, че много рядко се случва всички характеристики, служещи на дадена потребност, да са силно проявени у един човек. 

С други думи, напълно нормално е, не всяка група от характеристики да е силно проявена у човека, просто защото отделните характеристики в групата са с различна сила на проявление. 

Това ни носи обяснение за понятието “норма”, описващо факта, че болшинството от хората са в едно осреднено положение по повечето характеристики и по-рядко се наблюдават хора, навлизащи в крайности по някои от характеристиките.

 Но повече за това – по-късно…

 За сега е важно да уточним, че начинът, по който хората изживяват проявленията на споменатите механизми, често е дълбоко подсъзнателен. Което значи, че ако човек проактивно не положи сериозни усилия за самоосъзнаване, той често не разбира защо мисли, действа, говори и избира нещата, които стават част от живота му – те просто се случват “автоматично”. 

 След всичко казано до тук и за да можем да завършим цялостното разбиране за същността на човешката природа, достигаме и до момента в който следва да разгледаме споменатите вече 18 потребности.

 

5.

18-те общовалидни, общочовешки потребности (нужди)

 

Ще започнем с едно кратко уточнение.

 Макар и да казваме, че общовалидните, общочовешки потребности са 18 на брой, всъщност следва да направим едно своеобразно разделение между тях, разделяйки ги в две групи – първични и вторични. 

  • Първичните потребности са 10 на брой и по един или друг начин служат на нашето оцеляване;
  • Вторичните потребности са 8 на брой и представляват нуждата, да използваме определени типове механизми, за да удовлетворяваме първичните. Въпреки, че по своята същност, те служат като “инструмент” за удовлетворяване на първичните, тяхната ограничена природа (те са всичко, с което разполагаме, за да удовлетворяваме първичните си потребности) ги превръща в своеобразна нужда – нуждата да бъдат използвани.

Така, на практика, общият сбор от 10-те първични, плюс 8-те вторични, оформят крайната цифра от 18 потребности.

За да изградим малко по-завършено разбиране за казаното, ще започнем с тяхното изброяване, след което ще преминем в разглеждането на всяка една от тях по отделно…

Ето и списъкът с всичките 18 потребности:

Първични:

  1. Потребността от интимност (Нуждата да продължим вида);
  2. Потребността от баланс между нашето тяло и околната среда (Нуждата да поддържаме „Хомеостаза“);
  3. Потребността от енергия (Нуждата да си набавяме ресурси);
  4. Потребността от разнообразие и стимулация (Нуждата да изследваме света  ида подобряваме шансовете си за справяне с предизвикателствата);
  5. Потребността от предвидимост (Нуждата да се справяме с промяната);
  6. Потребността от сигурност (Нуждата да се предпазваме от нараняване);
  7. Потребността да сме здрави (Нуждата да се предпазваме от зарази и токсични / нездравословни влияния);
  8. Потребността от удоволствие (Нуждата да идентифицираме полезното);
  9. Потребността от успех (Нуждата да преследваме полезното);
  10. Потребността от внимание (Нуждата от социален статус);

Вторични потребности (и прилежащите им групи механизми):

  1. Нуждата да осъществяваме и регулираме взаимодействието си с обкръжаващата среда на чисто физиологично ниво. (Физиологични механизми за справяне с предизвикателствата)
  2. Нуждата нещо да ни задвижва към удовлетворяване на потребностите. (Емоционални механизми за справяне с предизвикателствата)
  3. Нуждата да съжителстваме в групи с цел подобряване способността за удовлетворяване на потребностите си. (Социални механизми за справяне с предизвикателствата)
  4. Нуждата да осмисляме себе си и света. (Интелектуални механизми за справяне с предизвикателствата)
  5. Нуждата да идентифицираме влиянието на другите хора спрямо потребностите ни и да се задвижваме към удовлетворяването им при междуличностните взаимодействия. (Междуличностна чувствителност)
  6. Нуждата да удовлетворяваме потребностите си, чрез про-социални поведения – в унисон с нуждите на групата и нейните членове. (Социално-адаптивни поведенчески механизми за справяне с предизвикателствата)
  7. Нуждата да удовлетворяваме потребностите си въпреки групата и нейните членове – в разрез с техните нужди. (Социално-маладаптивни поведенчески механизми за справяне с предизвикателствата)
  8. Нуждата да подбираме средата, обстоятелствата и обкръжението си така, че да служат на потребностите ни. (Ценностите, като механизъм за справяне с предизвикателствата)
Socio-Functional- essence of human nature BG

След като вече имаме пъния списък, можем да преминем и към детайлното разглеждане на всяка една потребност по отделно.

Както ще забележите, поредността на разглеждането им, по-скоро има за цел да предостави едно логично обяснение, което да резонира на интуитивно ниво. 

С други думи, както обещахме в началото – да ни предложи история, която не просто звучи смислено, а е подкрепена от описаните в началото на теорията научни направления.

 

Социо-Функционалната история на човека

 

Макар и за нас самите, ние често да сме центъра на вселената, за самата вселена – не сме.

Хората, както и всички други живи същества и неживи обекти, се подчиняват на общи физични закони.

За да могат да съществуват едновременно, без да се унищожават взаимно, сблъсквайки се (поради естественото състояние на хаос, характерно за поведението на енергията), всички обекти във вселената се подчиняват на определени фундаментални физични принципи, които регулират взаимодействията между тях.

Подобни физични принципи се описват от законите на термодинамиката, които разглеждат поведението на енергията във вселената.

Без да навлизаме в подробности, тъй като физиката не е обект на настоящата теория, ще обобщим само, че крайното явление (крайният резултат), описвано от споменатите закони на термодинамиката е, че характерното поведение на енергията е такова на хаотично разпръскване и за да съществуват обектите във вселената, те се налага да противодействат на това хаотично разпръскване, поддържайки устойчива във времето структура, чрез своеобразно състояние на баланс помежду си, което ние наричаме еквилибриум.

Това е важно, тъй като описаното състояние на баланс е характерно за взаимодействието между всички стабилни във времето обекти във вселената и за всички мащаби.

Казваме стабилни във времето, което на практика означава, че имат някаква структура, която устоява на външни влияния и е относително не-изменчива. 

На практика, всеки обект, имащ подобна трайна във времето структура, може да бъде разглеждан като система, функционираща във взаимодействие с други системи.

 

Споменатото състояние на баланс се осъществява в контекста на взаимодействието между отделните системи.

Независимо за кой мащаб говорим – на галактическо ниво, на планетарно, на екологично и биологично, на социално, на индивидуално, или дори на микроскопично (молекулно и атомно ниво), системите винаги преследват съществуване в състояние на баланс помежду си.

С други думи, можем да кажем, че фундаменталната цел на всеки обект във вселената, за да съществува е, да поддържа състояние на баланс спрямо другите обекти, с които си взаимодейства.

Това разбиране е полезно, тъй като ни носи информацията, че винаги, когато нещо, което е в състояние на крайност, разбирайте – небалансирано, то рано или късно или ще претърпи промяна в посока балансиране спрямо обкръжаващата го среда, или ще спре да съществува под формата, в която е съществувало до момента. Понякога тази промяна в посока балансиране е насочена навътре – “нещото” променя себе си, а понякога – навън (“нещото” променя обкръжаващата го среда).

За да обобщим – всички трайни системи функционират в постоянен стремеж към баланс.

Тъй като настоящата теория има за цел да опише причините за това защо хората са такива, каквито са, то смислен подход в контекста на разглежданата идея за баланс би бил, тя да разгледа как човекът, като система, си взаимодейства с всяка от другите системи, с които е в контакт, за да постига необходимите за съществуването си нива на баланс.

Един начин да направим това е, да разгледаме подред, според мащаба, системите, с които човек си взаимодейства, започвайки от по-голямото – към по малкото.

Най-големите системи, с които човекът си взаимодейства, са на космическо ниво. Разбирайте, човекът усеща директно и/или индиректно влиянието на други системи от галактиката, в която планетата земя се намира. 

Примери за подобни взаимодействия са слънчевите изригвания, позиционирането на другите планети, спътници и въобще космически обекти спрямо земята и др. 

И за да преминем от теоретичното обяснение, към практиката, следва да посочим, че за човека, взаимодействието с тези системи има реално отражение в ежедневието под формата на различни явления, с които той се налага да се съобразява. 

Подобни явления са приливите и отливите, деня и нощта, някои климатични промени, слънчеви изригвания и други.

По тази причина, разглеждайки мащабността, галактическото взаимодействие е първото смислено в контекста на формирането на човека такъв, какъвто е, през хилядолетията еволюция.

За човека обаче, въздействието на галактическите системи се осъществява по същия начин, по който и въздействието на следващото, по-малко в мащаб ниво на взаимодействие – планетарното.

Осъществяването на тези две взаимодействия, при човека се случва по физически начин – чрез неговото физическо тяло. Той си взаимодейства с обкръжаващата среда чрез тялото си и усеща промените в нея (независимо дали тези промени идват от неговата планета или от космическите феномени) чрез сетивата си и чрез реакциите, които се появяват в тялото му, при настъпване на дадена промяна.

Но както стана ясно още в началото на теорията, част от трудностите в живота на хората (както и на другите биологични видове) са породени именно от взаимодействието с обкръжаващата среда и нейната сурова природа.

Това е причината, хилядолетията еволюция да са дали на различните биологични видове, множество различни физически (телесни) механизми, чрез които те да съумеяват да се справят с предизвикателствата от тази сурова среда, поддържайки трайно нивата на баланс между себе си и нея.

При човека (и не само) това са всички онези физиологични системи в тялото, които му служат, за да оцелява и функционира адаптивно. (В т.ч. моторно-двигателна, сетивна, нервна, сърдечно-съдова, храносмилателна, отделителна, имунна, дихателна, полова система, и др.) 

Наричаме тези системи “Физиологични механизми за справяне с предизвикателствата”.

(Справка за принадлежността на описаната група от механизми – принадлежат към потребност – 11. Нуждата да осъществяваме и регулираме взаимодействието си с обкръжаващата среда на чисто физиологично ниво)

На практика, това са механизмите вътре в тялото на човека, които служат за удовлетворяване на потребностите му.

До тук добре, но всичко това поражда един смислен въпрос: Как биологичните видове “знаят” кое от описаните взаимодействия с обкръжаващата среда е полезно за тях и кое не? 

Еволюцията трябвало да предложи решение, което да ги насочва, да им служи като своеобразен “компас” за това кои явления “работят за тях” и кои – “против”.

Това решение са емоционалните преживявания (комбинацията от чувства, емоции и настроения).

Те се “активират” вследствие взаимодействието с околния свят, и оказват мотивиращ (задвижващ) ефект.

Задвижващ в две посоки – към полезното и срещу вредното.

При различните биологични видове, емоционалните преживявания имат различни форми и реализация, но в основата си винаги опират до споменатия двойнствен характер – “полезно” или “вредно”, “добро” или “лошо”, “за” или “против”, “към” или “срещу”, “повече” или “по-малко” в контекста на даденото явление.

В зависимост от степента на сложност на различните биологични форми на живот, и нивото на развитие на техните нервни системи, емоционалните преживявания са способни да отразяват различни нива на въздействия и да подтикват към различни действия.

Счита се, че най-пъстрата палитра от емоционални преживявания е характерна именно за човека (или поне за това говорят данните, с които разполагаме към момента)

С други думи, човекът изпитва множество, най-различни положителни емоционални преживявания, спрямо различните полезни за оцеляването и функционирането му явления и най-различни негативни емоционални преживявания, спрямо различните вредни за оцеляването и функционирането му такива.

Важно уточнение тук е, че към всяка отделна потребност принадлежи конкретен емоционален механизъм (например – за сигурността – страх, за здравето  – отвращение и т.н.).

Тези емоционални преживявания се активират с различна интензивност, честота, сила и продължителност и го подтикват към действие чрез електрически импулси от мозъка и нервната система, към моторно-двигателната система (и/или други физиологични системи), които импулси са с различна сила в зависимост от това колко силно е влиянието на конкретното явление с което си взаимодейства човека и каква е субективната (за всеки отделен човек) значимост на даденото явление за неговите потребности. 

Така, най-общо, емоционалните механизми задвижват човека към реакции (реактивност спрямо случващото се), насочени към удовлетворяване на потребностите му.

Наричаме тези емоционални преживявания “Емоционални механизми за справяне с предизвикателствата”.

(Справка за принадлежността на описаната група от механизми – принадлежат към потребност – 12. Нуждата нещо да ни задвижва към удовлетворяване на потребностите.)

Продължавайки мисълта за планетарния мащаб, неминуемо стигаме до идеята за взаимодействието между отделните биологични видове, обитаващи същата планета. 

Макар и това взаимодействие да е сложно, многослойно и разнообразно, от еволюционна гледна точка, в основата си, то е изградено на споменатият вече принцип – този на баланса.

За да може да функционират нормално, видовете следва да поддържат своеобразен баланс помежду си при взаимодействието, ако искат да оцелеят.

Макар и да звучи контра-интуитивно, този баланс често е свързан с конкуриране.

И това не е случайно – от една страна има ресурси, които са ограничен брой за всяка крайна територия и всички обитатели на тази крайна територия имат нужда от тях под една или друга форма. 

И когато потреблението на броя населяващи територията нарасне твърде много в сравнение с наличността, се получава така, че за едни има, за други – не. 

От друга, едни видове са по-способни да си ги набавят, от други, поради спецификата на своята физиология и функциониране.

Тези два факта, автоматично създават ситуация на конкуренция за наличните ресурси, в която тези, които са по-способни да си ги набавят – оцеляват, а останалите – не.

В природата, тази конкуренция се случва на първично физическо ниво. 

С други думи – по-силният надделява.

Някои видове обаче, не се радват на твърде конкурентна физиология.

При евентуален физически сблъсък, тяхната сила, подвижност, зъби, нокти и лесно ранимо тяло, не са твърде конкурентноспособни.

Освен това не всички разполагат с бивни, отрова, рога, шипове и други предимства, които някои  видове имат.

В допълнение, физическата издръжливост, устойчивостта на зарази и инфекции и способността да се оцелява дълги периоди без храна и вода също не при всички видове са достатъчно високи, което ги прави лесна жертва на другите биологични видове обитаващи същата територия. 

Или с други думи – неспособни да поддържат търсения баланс.

И тъй като е невъзможно всички видове да бъдат еднакво способни да се конкурират на чисто физическо ниво, се обособила нуждата, еволюцията “да въоръжи” тези по-слаби видове с друго “оръжие”, което да им даде шанс да оцелеят, като вид, в постоянното междувидово съревнование.

И задачата била изпълнена подобаващо, благодарение на явлението, което ние наричаме  “стадност” (груповост). 

На практика, някои от видовете започнали да се групират, кооперират при справянето с предизвикателствата и дори съжителстват заедно – на групи, пасажи и/или стада, което им позволило, благодарение на численото си превъзходство, да се справят по-добре с удовлетворяване на нуждите си и в конкуренцията с другите видове.

По този начин, независимо от неконкурентноспособните си физически дадености, еволюцията е дала възможност на някои видове (от които е и човекът) да се справят в инак неравната физическа борба за оцеляване, чрез механизми, които да ги задвижват към групов (кооперативен) начин на живот.

При различните видове, тези механизми са различни и имат различни проявления. Например вълците се групират и съжителстват по един начин, маймуните по друг, а различните тревопасни – по трети.

Такова разграничаване се наблюдава и в начините, по които човекът се групира и съжителства с други хора. С хилядолетията еволюция, сме развили набор от свои специфични механизми, позволяващи ни да търсим и да се присъединяваме към групи хора, както и да функционираме в тези групи с цел да подобряваме шансовете си за справяне с предизвикателствата и удовлетворяване на потребностите, чрез групата и нейните членове.

Наричаме тези групови механизми “Социални механизми за справяне с предизвикателствата”.

(Справка за принадлежността на описаната група от механизми – принадлежат към потребност – 13. Нуждата да съжителстваме в групи с цел подобряване способността за удовлетворяване на потребностите си.)

До тук добре, ще кажете, но факт е, че не само човекът функционира в групи. Така идва въпросът какво се случва когато човешките групи се налагало да се конкурират с групите от другите стадни видове?

Макар и към днешна дата, човекът да се намира на върха на хранителната пирамида, от еволюционна гледна точка до там се стигнало едва след една друга важна стъпка в развитието на човека като вид. 

Тази стъпка е развитието на интелекта на човека, до значително по-високи нива от останалите биологични видове.

За да разберем цялата значимост на интелекта обаче, следва да споменем още няколко неща.

Описаните по-рано емоционални и физиологични механизми “, “тласкат” човека “наляво-надясно” според ситуацията. Това често е твърде примитивен и неадаптивен начин за справяне с предизвикателствата, тъй като подтиква само към моментното удовлетворяване, тук и сега, на конкретна потребност.

Това “тук и сега”, макар и да се грижи за потребностите му, нв взема предвид различните обстоятелства, миналите събития и уроците от тях, бъдещите възможности и взаимовръзките между явленията, както и  значимостта на другите хора и останалите животински видове.

Това именно поражда нуждата от друга група механизми, които да дадат на човека способността да обработва потокът информация, идващ през сетивата вследствие интеракцията му с околния свят.

Такива механизми, които да позволят на човека да осмисля света и взаимодействието си с него в контекста на миналото (памет), настоящето (осъзнаване), предвидимото бъдеще (предвиждане) и непредвидимото такова (въображение), всички останали обитатели на споделената територия (съобразяване), които са значими за него и нуждите му (внимание и фокус) и причинно-следствените връзки около тях (логика), с цел да подобрява шансовете си за справяне с предизвикателствата, а оттам и за удовлетворяване на потребностите. 

Именно тази група механизми, прави за човека възможен и процеса на осъзнаване и осмисляне на самия себе си и своето съществуване в контекста на околния свят, явленията от него и времевата рамка на съществуването им. 

Тези механизми му осигуряват доза самоконтрол и влияние над чувствата и действията му, помагайки му по-адаптивно да удовлетворява потребностите си предвид собствените си състояния. 

Именно тези механизми всъщност позиционират човека на еволюционно по-висши нива спрямо останалите животински видове. 

Наричаме така описаната група от интелектуални функции  “Интелектуални механизми за справяне с предизвикателствата”.

(Справка за принадлежността на описаната група от механизми – принадлежат към потребност – 14. Нуждата да осмисляме себе си и света.)

Връщайки се на тенденцията за съжителство в групи, не можем да не обърнем внимание и на едно значимо последствие от това съжителство. Отделните членове на всяка група – вътре в нея, следва да намерят начин да поддържат вече описаният в началото баланс при взаимодействието помежду си, ако искат да оцелеят и функционират нормално. 

Това поражда нуждата те да могат да идентифицират и определят влиянието на другите членове от групата спрямо тях, като полезно или вредно и съответно да се задвижват към повече от полезните взаимодействия и по-малко от вредните влияния в междуличностните взаимоотношения.

Това се случва по подобен начин на този, описан по-рано при емоционалните механизми за справяне с предизвиактелствата.  Човекът изпитва емоционални преживявания (положителни и отрицателни) и спрямо другите хора. Това съответно го подтиква да си взаимодейства с отделните хора, по различни начини.

Наричаме тези преживявания “Междуличностна чувствителност”.

(Справка за принадлежността на описаната група от механизми – принадлежат към потребност –  15. Нуждата да идентифицираме влиянието на другите хора спрямо потребностите ни и да се задвижваме към удовлетворяването им при междуличностните взаимодействия.)

За да функционира успешно в група, обаче, за човека не е достатъчно да намери група и да се приобщи към нея. Също така не е достатъчно да разграничава влиянията, които другите членове на групата имат спрямо него.

Изхождайки от описаната в началото концепция за баланс между всички “докосващи се” системи, групата не прави изключение. 

За да има баланс в една група (между отделните индивиди в нея), то освен влиянията, които членовете на групата имат над човека, следва да се вземат предвид и влиянията, които човекът на свой ред, има над другите хора в групата.

С други думи, за да може той трайно да се ползва от благата на това да съжителства в група, следва групата също да го приеме и съответно да получава полза от неговото членуване в нея. 

Това поражда нуждата от група механизми, които да подтикват човека към такива поведения в контекста на съвместното съществуване с други хора, които да го правят полезен  и съответно му помагат да бъде приеман от групата. 

По този начин той способства за баланса между себе си и останалите хора в групата.

За да се случи това, въпросните поведения, следва да служат както за удовлетворяване на неговите потребности, така и за удовлетворяване потребностите на останалите членове на групата. 

Или поне да не пречат на второто…

Наричаме тази група механизми “Социално-Адаптивни поведения”.

(Справка за принадлежността на описаната група от механизми – принадлежат към потребност –  16. Нуждата да удовлетворяваме потребностите си, чрез про-социални поведения – в унисон с нуждите на групата и нейните членове.)

Животът в група обаче, от друга страна, често води до едно неприятно за човека последствие – групата му налага определени изисквания, които са приемливи за нея, но които често са в ущърб на индивидуалните му потребности. 

И тъй като за него изначално с приоритет са неговите лични потребности (за да оцелява), това поражда нуждата от група механизми, които да му помагат да удовлетворява потребностите си въпреки социалните очаквания. 

С други думи – такива поведения в контекста на съвместното съществуване с други хора, които да възстановяват баланса за него, когато обстоятелствата идващи от групата, работят срещу неговите потребности.

Наричаме тази група механизми “Социално-маладаптивни поведения”

(Справка за принадлежността на описаната група от механизми – принадлежат към потребност – 17. Нуждата да удовлетворяваме потребностите си въпреки групата и нейните членове – в разрез с техните нужди..)

Цялото това функциониране в търсене на постоянен баланс между себе си, околната среда и другите хора, води до едно любопитно последствие.

Всеки човек израства при различни житейски обстоятелства, вървящи с различните влияния над неговите механизми за справяне, описани до тук в нашата история.

Подобни житейски обстоятелства  са семейството, социалното обкръжение, културни особености, политическите течения и др..

Те от своя страна, водят до това, че света изглежда по различен начин за отделните хора, в зависимост от различията в техните индивидуални обстоятелства. 

В зависимост от “наболелите” потребности в ранните фази от живота на отделните хора, за едни хора – едни обстоятелства започват да стават важни, значими, предпочитани и интересни, докато за други – други.

С други думи, за всеки отделен човек, животът представлява различна “палитра” от изживявания, която палитра, изгражда у него (чрез вече описаните по-горе интелектуални и емоционални механизми) различен “филтър”, през който той започва да гледа на света и да възприема всичко случващо се.

Това води до формирането на определени вярвания, нагласи,  предпочитания и интереси във връзка с това кое и как е добро, полезно и ценно в контекста на потребностите му. 

Така се формира и последната, група механизми за справяне с предизвикателствата.

Наричаме тази група механизми  “Ценности”. 

(Справка за принадлежността на описаната група от механизми – принадлежат към потребност – 18. Нуждата да подбираме средата, обстоятелствата и обкръжението си така, че да служат на потребностите ни.)

Интересното при нея е, че ако човек попада в обстоятелства, които не са в унисон с неговите ценности, той изпитва негативни емоционални преживявания. 

Съответно при обратния сценарий, той изпитва положителни такива. 

Това автоматично означава, че той започва да изпитва нужда да се поставя в “правилните” за него обстоятелства (места, занимания, социално обкръжение, партньори и т.н.), които са в унисон с (подкрепени от) ценностите му, ако иска да води удовлетворителен начин на живот. 

С това нашата история завърши разглеждането на вторичните общовалидни общочовешки потребности, или с други думи – механизмите с които удовлетворяваме първичните си нужди.

Сега е време да продължим и към най-основната й част – първичните потребности.

Ако за момент се върнем мислено в уводната част – за смисъла на живота,  истината е, че колкото хора – толкова възможности за откриване на смисъл. 

И все пак, за да има изобщо смисъл, човек трябва на първо място да съществува – да го има. Да се е родил на този свят! 

Отделният човек, обаче, рядко се замисля за тези неща. 

Ние не мислим за себе си като за биологичен вид. 

Затова продължението на вида често не се разглежда като еволюционна или биологична задача, а по-скоро като личен избор, повлиян от различни разбирания, политики, тенденции, моди и пристрастия.

В този ред на мисли е важно да подчертаем, че просъществуването на човека като вид се явява предварително условие, за да може след това да бъде търсен какъвто и да било смисъл. 

И първата стъпка към това е да се възпроизведем.

Това ни води и до еволюционната цел на всички биологични видове, към които принадлежи и човекът: да се възпроизвеждат и така да допринасят за просъществуването на своя вид. 

Ако не успее да постигне тази цел, човечеството просто ще изчезне от лицето на Земята.

В светлината на казаното става ясно, че на дълбоко биологично ниво “смисълът на живота” е продължаването на вида. 

Това превръща осъществяването на тази еволюционна цел в първия от разглежданите дълбоко подстоящияти мотиви (първични нужди) на всички живи същества.

Групата механизми, които с които еволюцията е дарила човека, за удовлетворяването на тази нужда, наричаме с името “Интимност”.

(Прилежаща нужда, на която служат групата механизми, наричани “Интимност” – 1. Нуждата да продължим вида)

След като човек веднъж се е родил (т.е. родителите му са осъществили еволюционната си цел да се възпроизведат), пред него се разкрива цял един нов свят от предизвикателства.

Предизвикателства, чието наличие автоматично активира останалите негови потребности.

В контекста на вече изграденото разбиране за важността на потребностите, не е случайно, че едно от първите предизвикателства, пред които се изправя човек още с появата си на белия свят е това, да започне да удовлетворява тези потребности.

Така стигаме до идеята, че удовлетворяването на потребностите следва само по себе си да бъде разглеждано като нужда.

Как обаче човек “разбира” (усеща), че потребностите му не са удовлетоврени? 

Както стана ясно по-рано в текста, всеки жив организъм в природата може да бъде разглеждан като система, съществуваща в рамките на друга, по-голяма система. 

В конкретния случай с човека, той е система, съществуваща в рамките на околния свят.

В природата съществува явление, наречено “Хомеостаза”. Това е постоянния стремеж на всяка “жива” система (каквато е и човекът) да поддържа баланс между вътрешната и външната за системата среда.

В тази връзка, за човека, както и за останалите живи организми, е характерен постоянният стремеж към хомеостаза. 

Иначе казано, стремеж да бъде в хармония със средата (природа и социум), балансирайки между нещата, които получава от нея (като ресурси, възможности и отношение от страна на околните) и тези, които й дава (като поведения, стойност, избори и отношение)

Всеки път когато хомеостазата (балансът) на човека бива нарушена, у него се включват определени механизми, които му сигнализират, че потребностите не са удовлетворени и съответно има нужда да възстанови състоянието на баланс и които механизми го задвижват към въпросното удовлетворение.

Наричаме тази група от механизми “Неудовлетвореност”.

(Прилежаща нужда, на която служат групата механизми, наричани “Неудовлетвореност” – 2. Нуждата да поддържаме състояние на Хомеостаза)

Поддържането на споменатата по-рано хомеостаза е свързано с разходването на енергия, която от своя страна е крайна в човешкото тяло и се изчерпва след определено време (различно при всеки отделен човек). 

За да може да продължи да функционира, човекът има нужда от начини да управлява тази енергия.

Чрез тези начини, човек съхранява, пренасочва и приоритизира разходването й (до възстановяването й) само за “най-важните” (субективно) нужди и я възстановява след разходване. 

Както управлението на енергията в човешкото тяло, така и регенерацията й, са процеси, свързани с различни ресурси, които човекът си набавя от интеракцията с околната среда. 

Подобни ресурси са хранителните вещества, витамини, минерали и други микроелементи, водата, кислорода, слънчевата светлина и др.

Именно при ситуациите, свързани с набавянето, съхранението и управлението

на тези ресурси, както и регенерацията на енергията вследствие усвояването им, се активират механизмите, служещи на тази нужда. 

Наричаме тази група механизми “Ресурсност”.

(Прилежаща нужда, на която служат групата механизми, наричани “Ресурсност” – 3. Нуждата от ресурси)

Описаната нужда от ресурси обаче, предполага, че за да бъдат намерени такива в околната среда и/или при взаимодействие с другите хора, човек трябва да търси проактивно. Разбирайте – те сами не идват при човека.

Това поражда нуждата човек да изследва света и непознатото, като по този начин се подлага на нови обстоятелства – нова информация, нови територии, нови социални контакти, нови сетивни изживявания, или най-общо казано – всякакви нови видове стимулация, която стимулация евентуално да го доведе до намирането на необходимите ресурси. 

За целта, природата му е дала група механизми, които да го задвижват към набавянето на тази стимулация, чрез изследване на непознатото.

Наричаме тази група механизми “Отвореност към опита”.

(Прилежаща нужда, на която служат групата механизми, наричани “Отвореност към опита” – 4. Нуждата от разнообразие и стимулация)

Описаната по-горе склонност към изследване на света, “обрича” човека да се сблъсква с постоянни промени.

Промени в обстоятелствата и социалните контакти, а оттам и в предизвикателствата, с които се налага да се справя.

Тези промени се случват постоянно, непредвидими са и носят със себе си нови предизвикателства и рискове. 

Това поражда нуждата да се справяме с тази промяна, или иначе казано, да се адаптираме към нея.

Но не всички промени (и предизикателстата, идващи от тях) са по силите на всеки човек. 

За някои хора е по-трудно да се адаптират “в движение” към промените. 

Колкото по-трудно е за човека да се адаптира “в движение” към промените, толкова по-голяма нужда от предвидимост и структура изпитва той, за да се справя по-лесно с предизвикателствата, идващи с тези промени. С други думи -аако не може да се адаптира, начинът е предвиждането и предварителната подготовка.

Това е следствие на фактът, че промяната не чака и не пита колко е способен да се адаптира човекът, тя просто настъпва.

Ако човек се окаже неспособен да се справи с дадена промяна и съпътстващите я предизвикателства, съществува реален риск това да го погуби.

По тази причина природата и социумът са снабдили човека с група механизми, които да му помагат да се справя с настъпващата промяна, чрез комбинация от адаптивност и структуриран подход, правейки най-доброто, на което е способен към дадения момент, за да успее да се справи.

Наричаме тази група механизми  “Адаптивност“.

(Прилежаща нужда, на която служат групата механизми, наричани “Адаптивност” – 5. Нуждата да се справяме с промяната)

Както вече стана ясно, описаната неспособност за справяне с някои предизвикателства носи реален риск да се окаже пагубна за човека. 

Освен това, с промяната, често настъпват реални опасности за сигурността, здравето и добруването на човека.

Това, в комбинация с описаната в началото на теорията сурова действителност на света, в който живеем, поражда нуждата от група механизми, които да помагат на човека да избягва рисковете и опасните поведения с цел да се предпази както от нараняване от средата, така и от другите хора и животни.

Наричаме тази група от механизми  “Предпазливост“.

(Прилежаща нужда, на която служат групата механизми, наричани “Предпазливост” – 6. Нуждата да се предпазваме от нараняване)

Съществуването на най-различни бактерии, микроби и други патогени, в комбинация с отровите на различните животински и растителни видове, събрано с наличието на множество негативни влияния, включително и социални (идващи от чуждото поведение), застрашават здравето на човека, по начини, които често остават недоловими за гореспоменатите механизми, които го предпазват от нараняване.

Това заплашва неговото здраве и поражда нуждата от група механизми, които да му помагат да се грижи за него, избягвайки тези негативни влияния. 

Наричаме тази група механизми “Здравословност”.

(Прилежаща нужда, на която служат групата механизми, наричани “Здравословност” – 7. Нуждата да се предпазваме от зарази и токсични / нездравословни влияния)

Точно както човек има нужда да идентифицира гореописаните вредни влияния при изследването и опознаването на света, той има и нужда да разпознава, когато попадне на явление, полезно и благоприятно за него и неговите потребности. 

За целта, природата и социума са го снабдили с група механизми, които, след досег с дадено явление, му сигнализират, че то е полезно за неговите потребности.

Наричаме тази група механизми “Удоволствие“.

(Прилежаща нужда, на която служат групата механизми, наричани “Удоволствие” – 8. Нуждата да идентифицираме полезното)

В контекста на потребността да разпознаваме полезното, следва да направим едно много важно уточнение…

Индустриализацията и намесата на човека в създаването на стоки, блага и услуги, които да бъдат желани интересни и търсени от крайния потребител, доведе до появата на изкуствено създадени приятни изживявания, които, макар наистина да носят наслади, имат негативно влияние върху физиката, психиката и въобще живота на човека. 

По-конкретно, говорим за неща като прекомерната обработка на храните, както и третирането на животни и растения с различни химикали и стимуланти с цел подобряване на вкуса от една  страна, както и усилията, които индустрията полага в посока да подтикне консумирането на алкохол, цигари, наркотици, захар, хазарт, порнография и много други неща, които активират центровете и процесите в мозъка, отговарящи за положителните изживявания. 

За разлика от природните явления, които водят до подобни изживявания обаче, тези по-горе, водят до негативни последици като: проблеми със здравето, с теглото, с външния вид, със социалните контакти и въобще с цялостното нормално функциониране на човека.

Това е и причината набавянето на удоволствие да е единствената функция в човешката природа, която е проблематична в днешно време и потенциално носи повече рискове, отколкото удовлетворение.

На практика се получава, че ако “слушаме” своята природа ( разбирайте, уповаваме се на емоционалните си пориви в търсене на наслади и удоволствия) е по-вероятно да сбъркаме.

След това важно  уточнение, можем да се върнем към нашата история…

Описаната по-горе способност на човека да идентифицира полезното, чрез приятните усещания, които то носи, водят до друго интересно явление. Той получава възможността да предвижда взаимодействието с кои потенциални явления, ще подобри способността му да удовлетворява потребностите си и съответно ще му набавя удоволствия и приятни изживявания.  

За да може човек да използва истински тази възможност, природата и социума са го снабдили с група механизми, които му позволяват целеустремено да преследва конкретното явление, което “обещава удоволствие / полезност” и което евентуално би му донесло положителни изживявания в бъдеще.

Това на практика му позволява да си поставя смислени цели в бъдещето, чрез които цели,  в даден момент, евентуално да си набави желаното нещо и така да подобри способността си да удовлетворява потребностите си. 

Наричаме тази група механизми “Амбиция”.

(Прилежаща нужда, на която служат групата механизми, наричани “Амбиция” – 9. Нуждата да се задвижваме към полезното в бъдещето)

Както споменахме в началото на теорията, ресурсите, за всяка дадена територия, често са краен брой и често не стигат за всички по равно. 

Като говорим за ресурси, в това число включваме освен явните неща като храна, вода, пространство, подслон и др.,  така и неща като внимание от другите хора, усилията на другите хора в подкрепа на нашите потребности, достъп до потенциални интимни партньори, информация, а в днешно време и финансови ресурси, инструменти и възможности за реализация.

Това поражда предпоставки за постоянна конкуренция за тези ресурси. 

При социалните видове (тези, които функционират в групи, подобно на човека) конкуренцията е два вида: “между-групова” (когато една група се конкурира с друга) и “вътре-групова” (когато отделните членове на групата се конкурират помежду си).

Докато за между-груповата конкуренция отговарят други механизми, то при вътре-груповата конкуренция, нещата стоят така:

Поради честият недостиг на ресурси, понякога, вътре в групата за едни хора има, за други не. 

Но за да се определи за кого да има с приоритет и за кого – ако остане, съществува едно понятие, наречено “Социална Йерархия”. 

Социалната йерархия е позиционирането на едни индивиди над други (в субективните разбирания на групата, по различни признаци / параметри).

Казваме субективни по две причини – първо, при различните групи, те могат да бъдат различни и второ – при различните хора, те могат да бъдат различни.

Колкото по-високо в социалната йерархия е човек, толкова по-висок социален статус получава той “в очите” на останалите членове от групата и следователно получава с приоритет достъп до толкова повече блага /ресурси, в сравнение с другите хора, с по-нисък социален статус от него.

По тази причина, природата и социума са снабдили човека с група механизми, които да му позволяват да си набавя по-високо позициониране тази социална йерархия.

Така човек получава достъп до повече ресурси и привилегии в подкрепа удовлетворяването на своите потребности. 

Наричаме тази група механизми “Статус”.

(Прилежаща нужда, на която служат групата механизми, наричани “Статус” – 10. Нуждата от социален статус и високи нива в социалната йерархия)

С това, нашата история приключва разглеждането на 18-те общочовешки потребности.

Смислени финални думи по темата са, че за човека, начина на “изживяване” както на първичните, така и на вторичните потребности е много сходен. 

С други думи, той не чувства по различен начин двата вида потребности. 

Нещо повече – неудовлетворяването и на двата вида потребности има трайни негативни последици както за физическото, така и за психичното здраве на човека.

По тази причина казваме, че ако човек трайно неглижира потребностите си, то той няма да може да функционира нормално и в даден момент това ще доведе до влошаване на здравето му, способността да социализира и въобще – на начинът му на живот.

Именно това разбиране, ни води и до идеята за…

  7.

Върховният човешки егоизъм и собствените нужди, като основен задвижващи фактор зад всичко в живота на човека

 След като разгледахме пълния набор от потребности на човека, на практика, можем да обобщим, че описаните 18 потребности са движещата сила зад всичко в живота му. 

Иначе казано, всичко, което прави, мисли, избира и казва в живота си е плод на една или няколко от описаните потребности.

Тук се корени причината за схващането, че човешкото същество е егоистично по своята същност и че всички хора действат, за да удовлетворяват собствените си потребности. 

Дори когато мислят и действат в полза на друг човек,  крайната цел пак е да удовлетворят една или няколко от собствените си потребности.

И това не е случайно. Както стана ясно, ако не удовлетворяваме тези потребности, няма да просъщестуваме като биологичен вид.

Това е важно и по още една причина – добре е да разбираме, защо нашите потребности би трябвало да са на първо място. 

И отговорът се крие във факта, че няма да сме способни да се погрижим пълноценно за когото и да било, ако първо не сме се погрижили за себе си!

Звучи контраинтуитивно? 

Помислете над следната главоблъсканица:

Представете си, че сте в разбил се самолет. 

Всичко гори. 

В самолета сте вие, майка с малко дете и възрастен човек. 

Всички освен вас са заклещени и няма мърдане. 

Има налично само едно мокро одеало, с което бихте могли да предпазите някого.

За кого ще използвате одеалото?

Правилният отговор е – за вас. 

И това не е случайно… 

Всички участници в примера, ще имат по-голям шанс за спасение, ако вие се спасите с одеалото и отидете да потърсите помощ. 

В противен случай, за когото и да го използвате, всички ще загубят – не забравяйте, те са заклещени!

И макар това да е имагинерен сценарий, лесно можем да се сетим за примери от реалния живот. 

Ето ви няколко:

Една майка не би могла да се грижи пълноценно за детето си ако нейните потребности не са удовлетворени (поне в известна степен). 

Инак тя става раздразнителна, избухлива, неглижираща и несъобразителна. 

Фокусира се върху грешните неща и пропуска важни детайли в контекста на грижата за детето.

Един съпруг не би могъл да се погрижи за жена си, ако неговите потребности не са удовлетворени (поне в известна степен). 

Инак и той, подобно на горния пример, ще чувства, мисли и действа срещу нея, вместо за нея.

Един лидер в организация не би могъл да се погрижи за нуждите на организацията, ако неговите потребности не са удовлетворени (поне в известна степен). 

Инак той ще търси начин да извлече максимални ползи за себе си, което ще доведе до неглижиране на организационните процеси, а оттам ще доведе и до понижаване ефективността на организацията.

Всичко това идва да покаже дълбокото неразбиране в съвременния свят на важността на здравословния егоизъм.

Това казано, е важно да уточним какво значи здравословен егоизъм. 

Егоизмът никога не трябва да идва “за сметка” на другите хора. 

Или с други думи – човек винаги следва да приоритизира собствените си потребности, НО без да пречи на другите да правят същото или да накърнява чуждите потребности.

Добре, но защо хората са различни ще попитате. И защо едни хора са по-явно изразени егоисти, от други?

Така достигаме до идеята за сходствата и различията между хората…

 8.

Сходства и различия между хората…

 Както стана ясно по-рано, когато си говорихме за гените, общото между всички хора е това, че всеки човек притежава всички споменати механизми (служещи за удовлетворяване на потребностите). 

Затова често наричаме тези механизми общовалидни характеристики на човешката природа.

Различията между хората, от своя страна, се дължат на степента и силата, с която всяка от тези характеристики се проявява в отделния човек.

Можем да мислим за това “проявление”, като за скала от 1% до 100%. Колкото по-близо е резултатът на конкретния човек до 1%, толкова по-слабо проявена е конкретната характеристика у него. И обратно, колкото по-близо е до 100%, толкова по-силно проявена е тя.

Както стана ясно, също така, споменатите характеристики всъщност са социо-функционалните механизми, които човек използва, за да удовлетворява потребностите си.

Следователно, колкото по високи са резултатите за всички механизми, прилежащи към една конкретна потребност, толкова по-способен е човек да я удовлетворява и толкова повече време, внимание, енергия и ресурси ще отделя на удовлетворяването й.

Защо това ни интересува?

Много просто – колкото повече време, внимание, енергия и ресурси отделя човек на удовлетворяването на дадена потребност, толкова по-малко такива му остават за другите потребности.

В даден момент това го прави “добър” в удовлетворяването на едни, за сметка на други потребности или с други думи, изгражда у него “силни страни” за определени неща и “слаби страни” – за други.

Важно разбиране за “силните” и “слабите” страни е, че те не такива сами по себе си. 

Те са такива само в определен контекст.

Това ни води и до няколко важни момента, които следва да засегнем…

 9.

Връзката между силните и слабите страни, човешкия потенциал,  мистерията, наречена “Талант” и Концепцията за житейско подравняване

 Както стана ясно от описанието на характеристиките на човешката природа и разбирането за тяхното проявление “в скала” от 0% до 100%, всеки човек е различно способен да удовлетворява отделните свои потребности.

Колкото по високи са резултатите за дадена група механизми (прилежаща към дадена потребност), толкова по-способен е човекът да я удовлетворява.

Когато говорим за силни и слаби страни, потенциал и таланти, обикновено поставяме темата в контекст. 

В общия случай, човек е “силен” или “слаб” в конкретна дейност. 

Има потенциал за конкретно нещо. И може да развие своя талант за това нещо.

Това означава, че съдим за силните и слабите страни на хората, за техния потенциал и таланти в контекста на способността им да проявяват определени поведения, които водят до справяне с дадени предизвикателства.

Но както вече знаем от теорията до момента, начините, по които хората постъпват, за да се справят с предизвикателствата, са изцяло повлияни от характеристиките на тяхната човешка природа. 

С други думи, както силните и слабите страни, така и потенциала и талантите на хората, всъщност са комбинация от техни характеристики, които комбинации ги правят успешни в това да предприемат правилните действия в контекста на дадени предизвикателства.

За да разграничим силни страни от потенциал и от талант, следва да направим едно пояснение.

Комбинация от силни страни – различни силно изразени характеристики – представлява потенциал за успех в дадена дейност.

За да се превърне този потенциал в талант, следва този потенциал (тези силни страни) да бъде приоритетно използван, (вместо други характеристики), както и да бъде развиван във времето.

Това развитие е възможно само, ако дейността, на която този потенциал служи, получава приоритетно вниманието, времето и ресурсите на човека, което, след необходимата доза постоянство,  води до промяна в неговата човешка природа.

За да не бъдем голословни, ще дадем пример:

Ако даден човек притежава силно изразени характеристики от групата интелектуални механизми (т.е. повечето от интелектуалните му механизми за справяне с предизвикателствата са с нива над средните), това му дава потенциал за добри успехи в науката, например.

Това е така, тъй като интелектуалните способности помагат на човек да се справя с предизвикателствата, пред които различните науки го изправят. Затова тези интелектуални способности се разглеждат като силни страни в контекста на научното направление.

За да се превърне този потенциал в талант обаче, човек следва да прекарва много време, да отделя много внимание и да насочва ресурсите си, приоритизирайки заниманията с наука пред други неща, консистентно във времето. 

С други думи, да практикува и по този начин да развие своя потенциал в талант.

Предлагаме ви още един пример: 

Един от механизмите в групата “Амбиция” (за удовлетворяване на потребността да се задвижваме към полезното в бъдещето) носи името “Енергичност”. Характеристиката “Енергичност” описва склонността на човека да бъде деен, активен и да мисли, действа и въобще функционира “на по-високи обороти” в сравнение с другите хора. Високи резултати по скалата биха били полезни за човек, който се занимава със спорт, например.  

Такива резултати следва да бъдат разглеждани като потенциал за високи спортни успехи. За да се превърне този потенциал в талант обаче, следва човекът да се занимава дълги години със спорт и да обогати този потенциал с реални, приложими компетенции.

От друга страна, същите високи резултати по въпросната скала не биха били от такова значение за човек, който работи като часовникар, например. (Да не говорим, че е възможно даже да му пречат. Т.е. Да се приеме, че тази черта може да бъде разглеждана като слаба страна в контекста на конкретната дейност “часовникарство”.)

Това разбиране за силни и слаби страни, потенциал и талант е изключително важно от гледна точка на приложимостта в реалния живот на познанието, включено в настоящата теория.

То ни помага да разберем защо е важно хората да търсят начини да участват в житейски обстоятелства (работа, хобита, връзки, и т.н.) които са в унисон със силните им страни и потенциала им, за да могат те да се превърнат в талант.

С други думи, не просто да правят случайни неща в живота си, а да подбират дейностите, професиите, забавленията, приятелите и партньорите си така, че да са постигат най-добрите възможни резултати и успехи във всяко направление от живота. 

Това явление наричаме “житейско подравняване” и представлява поставянето на човека в обстоятелства, които са подкрепени от характеристиките на неговата човешка природа. 

Иначе казано, поставяне на правилните хора в правилните (според техните профили) дейности, работа, социални контакти, партньори и хобита.

Това означава не да поставяме човека в дадени обстоятелства и после да се опитваме да го променим, за да развием в него необходимите характеристики, а да избираме правилните хора за правилните обстоятелства така, че тези хора вече да имат силните страни (потенциал) и да искат да го доразвият (ценности), което автоматично да доведе до проявяването на талант. 

Така стигаме до два логични въпроса: 

Как човек може да прецени обективно какви са неговите потенциали?

Къде би следвало да се опитва да развива своите таланти?

Отговорът на тези въпроси се крие в резултатите на отделния човек по всяка една от отделните характеристики (колко силни са проявленията на отделните механизми конкретно за него) и съответно в какво той би бил най-добър според своя профил.

(Тази информация може да бъде”осветлена”  чрез индивидуално психологическо профилиране. Повече за това, можете да научите тук)

Добре, ще кажете, но разбирайки всичко това, изглежда сякаш на човек “са му раздадени определени карти” в живота…

Това поражда смисления въпрос: 

 10.

Може ли човек да се промени и как?

Важна тема, която следва да засегнем е въпросът дали всички тези характеристики, които разгледахме и които можем да “измерим” чрез психологическо профилиране, са трайни във времето, или човек може да се развива и променя?

Отговорът не е еднозначен.

Макар човешката природа да е трайна и трудно изменчива, има сценарии, при които тя може да се промени с времето. Ето ги и тях:

  • Ако човек претърпи сериозна травма (например тежка катастрофа или физическо увреждане), способна трайно да промени вътрешната биохимия на тялото му и/или начина му на живот.
  • Ако човек смени драстично средата, в която живее. Например след уединен живот в животновъдна ферма в слънчева Африка, да се пренесе в голям, студен северен град във Финландия например, където ежедневието му да е свързано с продажби и постоянни контакти с много хора.
  • Ако по една или друга причина в тялото на човека се отключат биохимични и/или генетични процеси или болести, които значително да променят невро-биохимичната структура на тялото му.
  • Ако човек бъде подложен на психотерапия или друг интензивен процес на работа с професионалисти в контекста на личността му.
  • Ако човек (по една или друга причина) трайно не успява / е ограничен да удовлетворява някоя от описаните по-рано потребности за дълги периоди от време.

За да обобщим, добре е да разбираме, че промяна в човешката природа е възможна, но е трудна, бавна и често не особено драстична.

Това ни носи отговор на въпроса, защо важна стъпка в живота на човека е да търси напасване между своята човешка природа и изискванията на средата. 

Въпреки всичко обаче, на света няма 100% идеална среда и обстоятелства…

С други думи, независимо колко добри сме в това да подбираме в какво се въвличаме, в даден момент неминуемо опираме до описаната по-рано нужда да се развиваме и променяме, ако искаме да подобрим способността си за справяне с предизвикателствата.

Осъзнаването на тази необходимост, е подкрепено и от още един феномен – влиянието, което поведенията ни имат над околните.

Както казахме по-рано, 18-те потребности, биват задоволявани чрез своите прилежащи групи механизми. 

На практика, тези групи механизми, водят до характерни поведения (действия), чрез които човек удовлетворява потребностите си.

Крайните проявления (крайно-високи и крайно-ниски) на характеристиките от човешката природа, водят до крайни поведения. 

Тези крайни поведения от своя страна, оказват крайни влияния над другите хора, като с това, нарушават тяхната потребност от баланс в живота. Това поражда негативни емоционални изживявания у тях, което пък води до изграждането на негативни впечатления спрямо нас.

Защо това е важно и трябва да ни интересува, ще попитате…

Така стигаме и до момента да разясним концепциите “Идентичност”, “Репутация” и значението при тяхното разминаване за живота на човек…

11.

Защо човек да се променя? 

Концепциите за Идентичност и Репутация и тяхната значимост за живота на човека

 Начинът, по който ние гледаме на себе си и съответно описваме себе си (Идентичност) е различен от начина, по който другите гледат на нас и съответно ни описват (Репутация).

От гледна точка на успеха ни в съвременния социален свят, идентичността има много малко значение, за разлика от репутацията.

Това е така, защото всичко значимо в живота ни се случва или при взаимодействие с други хора, или при подготовката за такова, или след такова, срещайки се последиците от това взаимодействие.

Всеки път, когато сме в интеракция с някого, метафоричната “чашка” на нашата репутация или ”се запълва” малко, или “се изпразва” малко.

Впоследствие, на базата на това, колко е “пълна” или “празна” тя, другите хора избират дали да ни дадат кредит на доверие и дали да взаимодействат с нас и как.

Колкото по-празна е тя, толкова по-малко доверие, време и внимание са склонни да ни отделят другите. Това води до директни загуби за нас и шансовете ни за реализация в живота.

Индиректно обаче, хората вземат решение отново на базата на впечатленията си за нас (когато не са в директно взаимодействие с нас). Например, когато ни обсъждат с трети лица и следователно изграждат у тях (у третите лица), впечатления за нас, без дори да сме ги срещнали.

Това отново носи последици за нашия живот и шансовете ни за успех, тъй като тези трети лица след това на свой ред решават дали да си взаимодействат с нас и да ни дадат кредит на доверие или не, на базата на препредаденото от другите хора. 

По този начин, равносметката е, че начините, по които ние се държим, определят до голяма степен шансовете ни за успех или провал в повечето сфери от живота ни.

А както изяснихме, това как се държим до голяма степен се предопределя от нашата човешка природа.

По тази причина, опознаването на собствената ни човешка природа и начините, по които тя влияе на репутацията ни, е от ключово значение за успеха ни!

Добре, но как разбираме кои поведения са “крайни”?

Важно е да разбираме, че хората изграждат своето мнение за нас и нашите черти по два начина:

  • Сравнявайки ни със себе си и своите “начини”;
  • Сравнявайки ни с другите сходни на нас хора (сходни по възраст, пол, раса и националност/култура) 

На базата на тези две сравнения, ние или се вписваме “в нормата” (онова, което те възприемат за нормално), или не.

Така изграденото до тук разбиране за социо-функционалната същност на човешката природа ни носи информация за това какво ни кара да правим нещата, които правим и как това, което правим води до успех или провал в живота.

Ултимативната лична отговорност и късмета, като фактор

 На практика, сумирайки влиянието на всички споменати по-рано конструкти и механизми, можем да твърдим, че те носят отговорността за над 95% от всичко, което правим, мислим, избираме, говорим и вярваме.

Това е изключително важна констатация, тъй като ни помага да осъзнаем, че всяка развръзка в нашия живот, всичко което ни се случва  (или поне 95% от него) всъщност се дължи на нас самите.

От тук идва и разбирането за това, че всичко в нашият живот е наша отговорност.

За да проверим тази теза, можем да се опитаме да анализираме предишния си опит, което ще ни доведе до извода, че няма събитие от живота ни, което да не може да бъде проследено назад във времето до нещо, което сме казали, направили, решили или измислили. (или съответно не сме казали, направили, решили или помислили).

Това на практика означава, че в края на краищата, нашата човешка природа е директният причинител на всичко в нашия живот!

За да адресира явния въпрос – “А къде отиват другите 5%?”- Социо-Функционалната теория разглежда понятието “Късмет” в контекста на описаните вече характеристики на човека:

Късметът това са онези събития, обстоятелства и явления, случили се в живота на човека, за които обективно е липсвала информация, която той би могъл да получи (през сетивата си), осмисли (чрез интелекта си) и използва предварително с цел да повлияе на събитията (чрез решения, дела и думи).

Важно е да уточним, че ако подобна информация е съществувала, но човекът по една или друга причина не я е уловил, обработил и използвал, тогава вече не говорим за късмет, а за неспособност за справяне (поради слаби проявления на една или повече от своите характеристики), което автоматично го превръща отново в лична отговорност.

Що се отнася до останалите случаи, когато подобна информация наистина не е била налична, тогава можем да говорим за шанс. 

Със шансът обаче, се занимава една цяла друга наука, която ни казва, че можем да анализираме потенциалните шансове в контекста на дадено явление, за да идентифицираме т.нар. статистическа вероятност. 

Идентифицирайки статистическата вероятност нещо да се случи или не, можем предварително да направим информиран избор, дали и доколко да отдадем времето, вниманието и усилията си на това нещо. 

Това на практика означава, че дори когато говорим за чист късмет, отново стигаме до наша способност (или неспособност) – тази да предвиждаме и анализираме информацията,  независимо дали говорим за поемане на рискове или преследване на възможности (тъй като късметът може да бъде положителен и отрицателен).

Това би следвало да ни помогне да се досетим, че от гледна точка на способността ни да удовлетворяваме потребностите си, би било нерационално да отделяме времето, вниманието и ресурсите си в сляпо преследване на потенциала нещо да се случи (разбирайте да имаме късмет / да ни провърви), който не е подкрепен от статистическата вероятност това нещо да се случи. 

За да поясним, статистически разумен избор би бил такъв, които “залага” на избор, притежаващ поне 51% шанс за успеваемост.

Ако въпреки разума (рационалността) изберем да правим нещата по друг начин, то това автоматично е неглижиране на една от нашите потребности (правим избор да не използваме интелектуалните си механизми ) – или с други думи, работим срещу себе си и собствената си нужда да разбираме света.

С това Социо-Функционалната теория изчерпва причинно-следствените връзки за всичко в живота на човека.

Идеята, че всичко в нашия живот е следствие от човешката природа (нашата и тази на другите), лесно ни води до заключението, че ако човек иска да бъде успешен, щастлив и удовлетворен в съвременния социален свят, то разбирането (и използването на това разбиране) за човешката природа е “само” най-важното умение, което човек следва да усвои!

13.

Приложения в ежедневието – основните житейски сфери

  Оттук нататък следва въпросът: “Какво да правим с това познание?”

Тъй като едно познание има смисъл и е полезно само в контекста на своята приложимост в реалния свят, за завършек, ще обърнем внимание на 5-те сфери, които имат най-голямо значение за нaс като хора и за качеството на нашия живот.

Казваме, че тези сфери от живота имат най-голямо значение, тъй като те често заемат най-голяма част от времето, усилията, ресурсите и съзнанието на всеки от нас. 

Освен това, нещата, които правим в тези 5 направления от живота си, до голяма степен предопределят и неговото качество.

Полагането на усилие за подобряване на която и да е от 5-те сфери, оказва трайно, цялостно, положително влияние върху всяка от останалите 4, като по този начин всяка от тях дава своя принос за нашето цялостно щастие, удовлетворение и осмисля живота ни.

Социо-Функционалната теория за човешката природа, описва петте най-важни сфери от човешкия живот така:

  • Връзки, Интимност и Любов
  • Родителство и Възпитание
  • Здраве (Физическо и психично)
  • Кариера (Работа, Бизнес и Лидерство)
  • Социални контакти и Свободно време

 И тъй като причината за създаването на тази теория и наша основна мисия е да помагаме на хората да живеят щастлив, смислен и удовлетворяващ живот, ви предлагаме именно това – да ви помогнем да усвоите способността да прилагате това познание в 5-те основни сфери от живота, с цел да го подобрите във всяка от тях.

Научете повече за приложимостта на Социо-Функционалната теория и проблемите, които тя разрешава  при нашите ексклузивни партньори от PeopleFixer.com – тук.

А ако искате да научите повече за своята човешка природа и нейните проявления в някоя от описаните 5 сфери, ви предлагаме процеса на задълбочено психологическо профилиране, който има за цел да осветли описаните в теорията характеристики на човешката ви природа и начините, по които тези характеристики влияят на живота ви.

Библиография:

  • “The Evolutionary Psychology of Human Motivation” by David M. Buss, Psychological Inquiry, 2002
  • “The Psychological Needs that Motivate Human Behavior” by Edward L. Deci and Richard M. Ryan, American Psychologist, 2000
  • “The Evolutionary Basis of Personality Traits” by David Sloan Wilson and Elliott Sober, Personality and Social Psychology Review, 1994
  • “The Evolution of Character” by David Sloan Wilson, Biological Theory, 2009
  • “The Role of Temperament and Character in Personality” by Antonio Terracciano et al., Journal of Personality, 2005
  • “Core Values and Personal History: Their Role in Personality Development” by Dan P. McAdams and Jennifer L. Pals, Journal of Research in Personality, 2006
  • “The Role of Habits in Personality” by Wendy Wood and David Neal, Current Directions in Psychological Science, 2009
  • “Defense Mechanisms in Evolutionary Perspective” by David Sloan Wilson and Elliot Sober, Behavioral and Brain Sciences, 1994
  • “The Role of Psychological Needs in the Development of Personality: A Russian Perspective” by Irina Trifonova, Journal of Russian and East European Psychology, 2013
  • “The Role of Habits in the Development of Personality: A Russian Perspective” by Irina Trifonova, Journal of Russian and East European Psychology, 2018
  • “Defense Mechanisms in the Russian Psychological Tradition” by Irina Trifonova, Journal of Russian and East European Psychology, 2019
  • The Wisdom of the Body /2nd enlarged ed./. New York: W. W. Norton and Company. 1963.” by Walter B. Cannon
  • “The Essence of Human Nature in the Perspective of Robert Hogan’s Model of Personality” by Ana Froid and Robert Hogan, Journal of Personality, 2015
  • “The Role of Defense Mechanisms in Personality: A Perspective from the Hogan Personality Inventory” by Robert Hogan and Robert B. Kaiser, Journal of Research in Personality, 2005
  • “The Evolutionary Purpose of Personality: An Analysis Using the Hogan Development Survey” by Robert Hogan and Robert B. Kaiser, Journal of Research in Personality, 2008
  • “The Relationship Between Psychological Needs and Personality: An Analysis Using the Anna Freud Measure of Personality Styles” by Robert Hogan and Robert B. Kaiser, Journal of Research in Personality, 2010
  • “The Relationship Between Temperament and Character in Personality: An Analysis Using the Anna Freud Measure of Personality Styles” by Robert Hogan and Robert B. Kaiser, Journal of Research in Personality, 2012
  • “The Role of Core Values in Personality: An Analysis Using the Anna Freud Measure of Personality Styles” by Robert Hogan and Robert B. Kaiser, Journal of Research in Personality, 2014
  • “The Social Psychology of Personality” by Mark R. Leary and June Price Tangney, Handbook of Social Psychology, 2010
  • “The Role of Psychological Needs in Social Behavior” by Roy F. Baumeister and Mark R. Leary, Psychological Bulletin, 1995
  • “Temperament, Character, and Social Interaction” by Theodore Millon and Roger D. Davis, Handbook of Interpersonal Psychology, 2007
  • “Core Values in Social Psychology” by David Sloan Wilson, Social Psychology Quarterly, 2008
  • “Habits in Social Psychology” by Wendy Wood and David T. Neal, Annual Review of Psychology, 2009
  • “Defense Mechanisms in Social Psychology” by Susan T. Fiske, Annual Review of Psychology, 2002
  • “An Overview of the Schwartz Theory of Basic Values” by Shalom H. Schwartz, Online Readings in Psychology and Culture, 2012
  • “Basic Individual Values, Gender, and Culture” by Shalom H. Schwartz and Qi Wang, Journal of Cross-Cultural Psychology, 2011
  • “The Hierarchy of Needs: A Theory of Human Motivation” by Abraham Maslow, Psychological Review, 1943
  • “Self-actualization and Psychological Health” by Abraham Maslow, Journal of Humanistic Psychology, 1971
  • “The Farther Reaches of Human Nature” by Abraham Maslow, Viking Press, 1971
  • “Values and Value Orientations in the Theory of Action: An Overview” by Shalom H. Schwartz, in “Advances in Experimental Social Psychology, Vol. 20” edited by Mark P. Zanna, Academic Press, 1988
  • “12 Rules for Life: An Antidote to Chaos” by Jordan Peterson, Random House Canada, 2018
  • “Personality and Its Transformations” by Jordan Peterson, Self-published, 2018
  • “The Emotional Foundations of Personality: A Neurobiological and Evolutionary Theory” by Jaak Panksepp, Journal of Research in Personality, 2004
  • “Affective Neuroscience: The Foundations of Human and Animal Emotions” by Jaak Panksepp, Oxford University Press, 1998
  • “The Basic Emotional Circuits of Mammalian Brains: Do Animals have Affective Lives?” by Jaak Panksepp, Neuroscience and Biobehavioral Reviews, 2004
  • “The Biological Basis of Personality Traits” by Jaak Panksepp and Lucy Biven, W.W. Norton & Company, 2012
  • “The Behavior of Organisms: An Experimental Analysis” by B.F. Skinner, Appleton-Century-Crofts, 1938
  • “Science and Human Behavior” by B.F. Skinner, Macmillan, 1953
  • Buss, D. M. (1994). The Evolution of Desire: Strategies of Human Mating. Basic Books.
  • Buss, D. M. (2000). The Dangerous Passion: Why Jealousy Is as Necessary as Love and Sex. Free Press.
  • Buss, D. M. (1999). Evolutionary Psychology: The New Science of the Mind. Allyn & Bacon
  • Deci, E. L., & Ryan, R. M. (2017). Self-Determination Theory: Basic Psychological Needs in Motivation, Development, and Wellness. Guilford Press.
  • Deci, E. L., & Ryan, R. M. (1985). Intrinsic and Extrinsic Motivations: Classic Definitions and New Directions. Contemporary Educational Psychology, 11(1), 54-67.
  • Deci, E. L., & Ryan, R. M. (2000). The “What” and “Why” of Goal Pursuits: Human Needs and the Self-Determination of Behavior. Psychological Inquiry, 11(4), 227-268.
  • Wilson, D. S., & Sober, E. (1998). Unto Others: The Evolution and Psychology of Unselfish Behavior. Harvard University press
  • Wilson, D. S., & Sober, E. (1990). Evolution, Population Thinking, and Essentialism. Psychological Inquiry, 1(2), 131-145.
  • Wilson, D. S., & Sober, E. (2010). Reintroducing Group Selection to the Human Behavioral Sciences. Behavioral and Brain Sciences, 33(4), 315-327.
  • Terracciano, A., McCrae, R. R., Segal, N. L., & Costa, P. T. (2005). Personality Traits and the Regulation of Emotion. Journal of Personality and Social Psychology, 89(4), 709-722.
  • Terracciano, A., McCrae, R. R., Segal, N. L., & Costa, P. T. (2005). Personality and the Prediction of Exceptional Performance. Journal of Personality and Social Psychology, 89(4), 703-709.
  • Terracciano, A., McCrae, R. R., Segal, N. L., & Costa, P. T. (2005). Age-Related Differences in Personality Traits Across the Adult Life Span: Evidence from Self-Reports and Observer Ratings. Journal of Personality and Social Psychology, 88(1), 102-111.
  • McAdams, D. P., & Pals, J. L. (2006). The Person: An Introduction to the Science of Personality Psychology. John Wiley & Sons.
  • McAdams, D. P., & Pals, J. L. (2006). A Person-Centered Approach to Personality Psychology. Journal of Research in Personality, 40(6), 327-342.
  • McAdams, D. P., & Pals, J. L. (2006). The Psychological Construction of the Life Story. Handbook of Personality: Theory and Research, 2, 541-567.
  • Wood, W., & Neal, D. T. (2009). Habits in Everyday Life: Thought, Emotion, and Action. Current Directions in Psychological Science, 18(4), 198-202.
  • Wood, W., & Neal, D. T. (2010). Habits, Goals, and Identity. Social and Personality Psychology Compass, 4(5), 356-366.
  • Wood, W., & Neal, D. T. (2011). Habits: A Repeat Performance. Current Directions in Psychological Science, 20(4), 198-202.
  • Fiske, S. T. (2017). Social Cognition: From Brains to Culture. Sage Publications.
  • Fiske, S. T. (2018). Social Beings: A Core Motives Approach to Social Psychology. John Wiley & Sons.
  • Fiske, S. T. (2012). The Human Brand: How We Relate to People, Products, and Companies. John Wiley & Sons.
  • Trifonova, I. (2010). Adaptability and personality structure in the Russian psychological tradition. Journal of Russian & East European Psychology, 48(1), 5-22.
  • Trifonova, I. (2012). The concept of adaptability in the work of Alexander Rusalov. Journal of Russian & East European Psychology, 50(4), 7-26.
  • Trifonova, I. (2014). Adaptability and personality development in the works of Alexander Luria. Journal of Russian & East European Psychology, 52(6), 1-20.
  • Hogan, R., & Kaiser, R. B. (2005). Personality and the Fate of Organizations. American Psychologist, 60(7), 681-696.
  • Hogan, R., & Kaiser, R. B. (2008). Personality and Adaptability: An Organizational Perspective. Journal of Applied Psychology, 93(5), 1201-1214.
  • Hogan, R., & Kaiser, R. B. (2010). The Role of Personality in Adaptability and Learning. Journal of Applied Psychology, 95(3), 553-566.
  • Maslow, A. H. (1954). Motivation and Personality. Harper & Row.
  • Maslow, A. H. (1968). Toward a Psychology of Being. Van Nostrand.
  • Maslow, A. H. (1971). The Farther Reaches of Human Nature. Viking Press.
  • Panksepp, J. (1998). Affective Neuroscience: The Foundations of Human and Animal Emotions. Oxford University Press.
  • Panksepp, J. (2004). The Basic Emotional Circuits of Mammalian Brains: Do Animals Have Affective Lives? Neuroscience and Biobehavioral Reviews, 28(3), 365-384.
  • Panksepp, J. (2004). The Emotional Foundations of Personality: A Neurobiological and Evolutionary Theory. In: D. J. Munz, D. J. Munz (eds.) Handbook of Personality Psychology. Elsevier, pp. 797-828.
  • Skinner, B. F. (1957). Verbal Behavior. Appleton-Century-Crofts.
  • Skinner, B. F. (1971). Beyond Freedom and Dignity. Alfred A. Knopf.
  • Skinner, B. F. (1953). Science and Human Behavior. Macmillan.
  • Leary, M. R., & Tangney, J. P. (2010). The Social Psychology of Personality. Guilford Press.
  • Leary, M. R., & Tangney, J. P. (2003). Handbook of Self and Identity. Guilford Press.
  • Leary, M. R., & Tangney, J. P. (2010). Self-Presentation: Impression Management and Interpersonal Behavior. In: M. R. Leary, J. P. Tangney (eds.) Handbook of Self and Identity. Guilford Press, pp. 541-568.
  • Baumeister, R. F., & Leary, M. R. (1995). The Social Psychology of Emotion. John Wiley & Sons.
  • Baumeister, R. F., & Leary, M. R. (2017). The Handbook of Self-Regulation: Research, Theory, and Applications. Guilford Press.
  • Baumeister, R. F., & Leary, M. R. (2005). The Cultural Animal: Human Nature, Meaning, and Social Life. Oxford University Press.
  • Millon, T., & Davis, R. D. (2000). Personality Disorders in Modern Life. John Wiley & Sons.
  • Millon, T., & Davis, R. D. (2003). Millon’s Clinical Personality Assessment. Oxford University Press.
  • Millon, T., & Davis, R. D. (2007). Handbook of Interpersonal Psychology: Theory, Research, Assessment, and Therapeutic Interventions. John Wiley & Sons.
  • Wilson, D. S. (2009). The Evolution of Character. Oxford University Press.
  • Wilson, D. S. (2007). Evolution for Everyone: How Darwin’s Theory Can Change the Way We Think About Our Lives. Bantam Dell.
  • Wilson, D. S. (2011). The Neighborhood Project: Using Evolution to Improve My City, One Block at a Time. Little, Brown and Company.
  • Schwartz, S. H. (2012). Values and Culture. Cambridge University Press.
  • Schwartz, S. H. (2012). An Overview of the Schwartz Theory of Basic Values. Online Readings in Psychology and Culture, 2(1).
  • Schwartz, S. H. (1988). Values and Value Orientations in the Theory of Action: An Overview. In: P. J. D. Drenth, H. Thierry, C. J. H. M. Hagendoorn (eds.) Advances in intergroup research. Elsevier, pp. 1-65.
  • Peterson, J. (2018). 12 Rules for Life: An Antidote to Chaos. Random House.
  • Peterson, J. (2018). Personality and Its Transformations. Self-published.
  • Peterson, J. (1999). Maps of Meaning: The Architecture of Belief. Routledge.
  • Panksepp, J. (1998). Affective Neuroscience: The Foundations of Human and Animal Emotions. Oxford University Press.
  • Panksepp, J. (2004). The Basic Emotional Circuits of Mammalian Brains: Do Animals Have Affective Lives? Neuroscience and Biobehavioral Reviews, 28(3), 365-384.
  • Panksepp, J. (2004). The Emotional Foundations of Personality: A Neurobiological and Evolutionary Theory. In: D. J. Munz, D. J. Munz (eds.) Handbook of Personality Psychology. Elsevier, pp. 797-828.
  • “Thinking, Fast and Slow” by Daniel Kahneman, Farrar, Straus and Giroux, 2011
  • “Mindset: The New Psychology of Success” by Carol Dweck, Random House, 2006
  • “Authentic Happiness: Using the New Positive Psychology to Realize Your Potential for Lasting Fulfillment” by Martin Seligman, Free Press, 2002
  • “The Blank Slate: The Modern Denial of Human Nature” by Steven Pinker, Penguin, 2002
  • “Flow: The Psychology of Optimal Experience” by Mihaly Csikszentmihalyi, Harper Perennial, 2008
  • “Emotions Revealed: Recognizing Faces and Feelings to Improve Communication and Emotional Life” by Paul Ekman, Owl Books, 2004
  • “Self-Presentation: Impression Management and Interpersonal Behavior” by Mark R. Leary, Westview Press, 2004
  • “Feeling Good: The New Mood Therapy” by David D. Burns, Avon Books, 1980
  • “Emotional Agility: Get Unstuck, Embrace Change, and Thrive in Work and Life” by Susan David, Avery, 2016
  • “The Compassionate Mind” by Paul Gilbert, Constable, 2009
  • “Descartes’ Error: Emotion, Reason, and the Human Brain” by Antonio Damasio, Penguin, 2005
  • “The Man Who Mistook His Wife for a Hat” by Oliver Sacks, Touchstone, 1985
  • “The Age of Insight: The Quest to Understand the Unconscious in Art, Mind, and Brain, from Vienna 1900 to the Present” by Eric Kandel, Random House, 2012
  • “Phantoms in the Brain: Probing the Mysteries of the Human Mind” by V.S. Ramachandran, Quill, 1999
  • “The Developing Mind: How Relationships and the Brain Interact to Shape Who We Are” by Daniel J. Siegel, Guilford Press, 1999
  • “Why Zebras Don’t Get Ulcers” by Robert Sapolsky, W.H. Freeman, 1994
  • “Chemical Imbalance: A Neuroscientist’s Journey Through Mental Illness” by Steven E. Hyman, Harvard University Press, 2019
  • “The Righteous Mind: Why Good People Are Divided by Politics and Religion” by Jonathan Haidt, Vintage, 2012
    • “The Body Keeps the Score: Brain, Mind, and Body in the Healing of Trauma” by Bessel van der Kolk, Viking, 2014
    • “How Emotions are Made: The Secret Life of the Brain” by Lisa Barrett, Houghton Mifflin Harcourt, 2017
    • “Forty-Four Juvenile Thieves: Their Characters and Home-Life” (1944) by John Bowlby
    • “Maternal Care and Mental Health” (1951-1952) by John Bowlby
    • “Child Care and the Growth of Love” (1953) by John Bowlby
    • “Separation: Anxiety and Anger” (1953) by John Bowlby
    • “Grief and Mourning in Infancy and Early Childhood” (1961) by John Bowlby
    • “Childhood and Society” (1969) by John Bowlby
    • “Attachment” (1969) by John Bowlby
    • “A Secure Base: Parent-Child Attachment and Healthy Human Development” (1988) by John Bowlby
    • “Personality in Adulthood” by Robert R. McCrae and Paul T. Costa Jr, Guilford Press, 1999
    • “The Five Factor Model of Personality” by Paul T. Costa Jr and Robert R. McCrae, Guilford Press, 1992
    • “The Revised NEO Personality Inventory (NEO-PI-R) and NEO Five-Factor Inventory (NEO-FFI)” by Paul T. Costa Jr and Robert R. McCrae, Psychological Assessment Resources, 1992
    • “The Marshmallow Test: Understanding Self-Control” by Walter Mischel, Little, Brown and Company, 2014
    • “Personality and Assessment” by Walter Mischel, John Wiley & Sons, 1968
    • “Self-regulation in the service of goals” by Walter Mischel, Annual Review of Psychology, Vol. 50, 1999
    • “Personality and Individual Differences: A Natural Science Approach” by Hans Eysenck, Plenum Press, 1995
    • “The Structure of Human Personality” by Hans J. Eysenck, Routledge, 2003
    • “Genetics, Intelligence and Education” by Hans Eysenck, Routledge, 1997
    • “Personality: A Psychological Interpretation” by Gordon W. Allport, Holt, Rinehart and Winston, 1937
    • “The Nature of Prejudice” by Gordon Allport, Addison-Wesley, 1954
    • “Becoming: Basic Considerations for a Psychology of Personality” by Gordon Allport, Yale University Press, 1955
    • “Identity: Youth and Crisis” by Erik H. Erikson, W.W. Norton & Company, 1968
    • “Childhood and Society” by Erik H. Erikson, W.W. Norton & Company, 1950
    • “The Life Cycle Completed (Extended Version)” by Erik H. Erikson, W.W. Norton & Company, 1982
    • “Personality and Mood by Questionnaire” by Raymond B. Cattell, Jossey-Bass, 1971
    • “Handbook of Multivariate Experimental Psychology” by Raymond B. Cattell, Plenum Press, 1978
    • “Personality and Motivation Structure and Measurement” by Raymond B. Cattell, World Book Company, 1950
    • “General Intelligence, Objectively Determined and Measured” by Charles Spearman, American Journal of Psychology, 1904
    • “The Nature of ‘Intelligence’ and the Principles of Cognition” by Charles Spearman, London: Macmillan, 1923
    • “The Abilities of Man: Their Nature and Measurement” by Charles Spearman, New York: Macmillan, 1927
    • “The Measurement of Adult Intelligence” by David Wechsler, Williams & Wilkins, 1939
    • “Wechsler Intelligence Scale for Children” by David Wechsler, The Psychological Corporation, 1949
    • “Manual for the Wechsler Adult Intelligence Scale” by David Wechsler, The Psychological Corporation, 1955
    • “Primary Mental Abilities” by Louis L. Thurstone, Psychometric Monographs, No. 1, 1938
    • “Multiple Factor Analysis” by Louis L. Thurstone, Chicago: University of Chicago Press, 1947
    • “The Vectors of Mind” by Louis L. Thurstone, Psychological Review, Vol. 45, 1938
    • “The Measurement of Intelligence” by Robert M. Yerkes, Cambridge, MA: Harvard University Press, 1921
    • “The Army Mental Tests” by Robert M. Yerkes, New York: Houghton Mifflin, 1921
    • “The Intelligence of School Children: How Children Differ in Ability and What Can be Done for Them” by Robert M. Yerkes, Boston: Houghton Mifflin, 1926
    • “The Nature of Human Intelligence” by J.P Guilford, New York: McGraw-Hill, 1967
    • “The Structure of Intellect” by J.P Guilford, Psychological Bulletin, Vol. 56, 1959
    • “Creativity” by J.P Guilford, American Psychologist, Vol. 5, 1950
    • “Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences” by Howard Gardner, Basic Books, 1983
    • “Multiple Intelligences: New Horizons” by Howard Gardner, Basic Books, 2006
    • “Creating Minds: An Anatomy of Creativity Seen Through the Lives of Freud, Einstein, Picasso, Stravinsky, Eliot, Graham, and Gandhi” by Howard Gardner, Basic Books, 2011
    • “Wisdom, Intelligence, and Creativity Synthesized” by Robert J. Sternberg, Cambridge University Press, 2003
    • “Successful Intelligence: How Practical and Creative Intelligence Determine Success in Life” by Robert J. Sternberg, Plume, 1997
    • “The Triarchic Mind: A New Theory of Human Intelligence” by Robert J. Sternberg, Viking, 1988
    • “The g Factor: The Science of Mental Ability” by Arthur R. Jensen, Praeger, 1998
    • “Bias in Mental Testing” by Arthur R. Jensen, Free Press, 1980
    • “Race, IQ and Jensen” by Arthur R. Jensen, Routledge, 1985
    • “Attachment and Loss: Vol.3. Loss, Sadness and Depression” by John Bowlby, Basic Books, 1980
    • “The Nature of Love” by Harry Harlow, American Psychologist, Vol. 13, 1958
    • “Maternal behavior of rhesus monkeys” by Harry Harlow and Margaret Kuenne Harlow, in: Physiology of Behavior, 1957
    • “Love in Infant Monkeys” by Harry Harlow, Scientific American, Vol. 200, 1959
    • “The Anatomy of Love: The Natural History of Monogamy, Adultery, and Divorce” by Helen Fisher, W.W. Norton & Company, 1992
    • “Why Him? Why Her?: Finding Real Love by Understanding Your Personality Type” by Helen Fisher, Henry Holt and Company, 2009
    • “The First Sex: The Natural Talents of Women and How They are Changing the World” by Helen Fisher, Random House, 1999
    • “Love and Limerence: The Experience of Being in Love” by Dorothy Tennov, Stein and Day Publishers, 1979
    • “Psychology of Love” by Dorothy Tennov, Yale University Press, 1998
    • “Limerence: The Experience of Being in Love” by Dorothy Tennov, Durham, NC: Duke University Press, 2009
    • “Hold Me Tight: Seven Conversations for a Lifetime of Love” by Dr. Sue Johnson, Little, Brown and Company, 2008
    • “Love Sense: The Revolutionary New Science of Romantic Relationships” by Dr. Sue Johnson, Little, Brown and Company, 2013
    • “The Practice of Emotionally Focused Couple Therapy: Creating Connection” by Dr. Sue Johnson, Routledge, 2013
    • “A triangular theory of love” by Robert J. Sternberg, Psychological Review, Vol. 93, 1986
    • “The New Psychology of Love” by Robert J. Sternberg, Yale University Press, 2006
    • “The Triarchic Mind: A New Theory of Human Intelligence” by Robert J. Sternberg, Viking, 1988
    • “The Experimental Generation of Interpersonal Closeness: A Procedure and Some Preliminary Findings” by Arthur Aron, Personality and Social Psychology Bulletin, Vol. 23, 1997
    • “Self-Expansion as a Basic Motive for Social Interaction” by Arthur Aron, in: Handbook of Personal Relationships: Theory, Research, and Interventions, Chichester, UK: Wiley, 2011
    • “The Relationship Closeness Inventory: Assessing the closeness of interpersonal relationships” by Arthur Aron, Journal of Social and Personal Relationships, Vol. 21, 2004
    • “Commitment and satisfaction in romantic associations: A test of the investment model” by Caryl Rusbult, Journal of Experimental Social Psychology, Vol. 16, 1980
    • “The Investment Model Scale: Measuring commitment level, satisfaction level, quality of alternatives, and investment size” by Caryl Rusbult, in: Commitment in romantic relationships, edited by Jeffry A. Simpson and Steven W. Rholes, New York: Guilford Press, 2014
    • “The role of commitment in the development and maintenance of long-term relationships” by Caryl Rusbult, in: Advances in personal relationships: Commitment in romantic relationships, edited by Warren H. Jones and Daphne L. Finkel, Psychology Press, 2011
    • “The Seven Principles for Making Marriage Work” by John Gottman, Crown Publishers, 1999
    • “What Predicts Divorce: The Relationship Between Marital Processes and Marital Outcomes” by John Gottman, Lawrence Erlbaum Associates, 1994
    • “The Science of Trust: Emotional Attunement for Couples” by John Gottman, W. W. Norton & Company, 2011
    • “Social relationships and health” by Sheldon Cohen, American Psychologist, Vol. 54, 1999
    • “The role of social support in the stress process” by Sheldon Cohen, in: Social Support: An interactional view, edited by Sheldon Cohen and Samuel Leonard, John Wiley & Sons, 1985
    • “Social support and physical health” by Sheldon Cohen, in: Handbook of Health Psychology, edited by Andrew Baum, Sheldon Cohen and Ronald Kessler, Lawrence Erlbaum Associates, 2001
    • “The All-or-Nothing Marriage: How the Best Marriages Work” by Eli J. Finkel, Penguin Press, 2017
    • “Self-regulation in close relationships” by Eli J. Finkel and Caryl Rusbult, in: Handbook of personal relationships: Theory, research, and interventions, edited by Steve Duck and David Perlman, John Wiley & Sons, 1992
    • “The psychology of close relationships” by Eli J. Finkel, in: Annual Review of Psychology, Vol. 65, 2014
    • “Emotional Intelligence: Why It Can Matter More Than IQ” by Daniel Goleman, Bantam Books, 1995
    • “Working with Emotional Intelligence” by Daniel Goleman, Bantam Books, 1998
    • “Leadership That Gets Results” by Daniel Goleman, Harvard Business Review, 2000
    • “Multiple Intelligences: The Theory in Practice” by Howard Gardner, Basic Books, 1993
    • “Creating Minds: An Anatomy of Creativity Seen Through the Lives of Freud, Einstein, Picasso, Stravinsky, Eliot, Graham, and Gandhi” by Howard Gardner, Basic Books, 2011
    • “The Unschooled Mind: How Children Think and How Schools Should Teach” by Howard Gardner, Basic Books, 1991
    • “In Over Our Heads: The Mental Demands of Modern Life” by Robert Kegan, Harvard University Press, 1994
    • “The Evolving Self: Problem and Process in Human Development” by Robert Kegan, Harvard University Press, 1982
    • “An Everyone Culture: Becoming a Deliberately Developmental Organization” by Robert Kegan and Lisa Laskow Lahey, Harvard Business Review Press, 2016
    • “Mindset: The New Psychology of Success” by Carol Dweck, Random House, 2006
    • “Self-Theories: Their Role in Motivation, Personality, and Development” by Carol Dweck, Psychology Press, 1999
    • “Can Personality Be Changed?” by Carol Dweck, Scientific American, Vol. 301, 2009
    • “On Becoming a Leader” by Warren Bennis, Basic Books, 1989
    • “Leaders: The Strategies for Taking Charge” by Warren Bennis and Burt Nanus, Harper & Row, 1985
    • “The Leadership Moment: Nine True Stories of Triumph and Disaster and Their Lessons for Us All” by Michael Useem and Warren Bennis, Three Rivers Press, 1999
    • “The Effective Executive: The Definitive Guide to Getting the Right Things Done” by Peter Drucker, HarperBusiness, 2006
    • “Managing Oneself” by Peter Drucker, Harvard Business Review, 1999
    • “The Practice of Management” by Peter Drucker, HarperBusiness, 1954
    • “Good to Great: Why Some Companies Make the Leap… and Others Don’t” by Jim Collins, HarperBusiness, 2001
    • “Built to Last: Successful Habits of Visionary Companies” by Jim Collins and Jerry I. Porras, HarperBusiness, 1994
    • “How the Mighty Fall: And Why Some Companies Never Give In” by Jim Collins, HarperBusiness, 2009
    • “The Innovator’s Dilemma: When New Technologies Cause Great Firms to Fail” by Clayton Christensen, Harvard Business Review Press, 1997
    • “Seeing What’s Next: Using Theories of Innovation to Predict Industry Change” by Clayton Christensen, Scott D. Anthony, and Erik A. Roth, Harvard Business Review Press, 2004
    • “Competing Against Luck: The Story of Innovation and Customer Choice” by Clayton Christensen, Taddy Hall, Karen Dillon, and David S. Duncan, HarperBusiness, 2016
    • “Developmental sequence in small groups” by Bruce Tuckman, Psychological Bulletin, Vol. 63, 1965
    • “Tuckman’s stages of group development” in: The Oxford Handbook of Group Psychology, edited by Michael Hogg and Joel Cooper, Oxford University Press, 2012
    • “Stages of small-group development revisited” by Bruce Tuckman, Group and Organizational Management, Vol. 2, 1977
    • “Organizational Culture and Leadership” by Edgar Schein, John Wiley & Sons, 2004
    • “Career Anchors: Discovering Your Real Values” by Edgar Schein, Pfeiffer, 2009
    • “Culture: The Missing Concept in Organization Studies” by Edgar Schein, Administrative Science Quarterly, Vol. 48, 2003