Социо-Функционалната Същност на Човешката Природа

Защо хората правят нещата, които правят

Автор: Ники Марков

Акценти:

• Как се появи настоящата теория и какво представлява
• В търсене смисъла на живота – Причината тази теория да съществува
• Всичко започва с потребностите
• Характеристики на човешката природа – Механизмите за удовлетворяване на потребностите
• Как връзката между потребностите, гените и житейските обстоятелства водят до сходствата и различията между хората
• Осемте начина за удовлетворяване на потребностите ни
• Същината на човешката природа – Нашите първични психологически потребности и механизмите, които ги удовлетворяват

1. Нуждата да продължим вида
2. Нуждата да поддържаме състояние на хомеостаза
3. Нуждата от ресурси
4. Нуждата да подобряваме способността си да удовлетворяваме  потребностите си чрез преследване на стимулация
5. Нуждата да се адаптираме към промяната
6. Нуждата да се предпазваме от опасности
7. Нуждата да идентифицираме зарази и зловредни влияния 
8. Нуждата да разпознаваме полезното
9. Нуждата да се задвижваме към полезното и ползотворното
10. Нуждата от социален статус
11. Нуждата да се задвижваме към удовлетворяване на потребностите си (чрез емоциите)
12. Нуждата да осмисляме света
13. Нуждата да се справяме чисто физически
14. Нуждата да се задвижваме към удовлетворяване на потребностите в междуличностните взаимоотношения
15. Нуждата да функционираме в групи
16. Нуждата да проявяваме просоциални поведения
17. Нуждата да удовлетворяваме потребностите си въпреки другите хора
18. Нуждата да правим правилните избори за обстоятелства в които да участваме

• Концепциите за Идентичност и Репутация и разликите между тях
• Върховния човешки егоизъм, обяснението за егото и собствените интереси…
• Какво са щастието, тъгата и скръбта?
• Силните и слабите страни, човешкия потенциал, мистерията, наречена “Талант” и концепцията за житейско подравняване
• Може ли човек да се промени и как?
• Ултимативната лична отговорност и явлението, което хората наричат “късмет”
• Основните сфери от живота на човека – Приложение на теорията в ежедневието

Как се появи настоящата теория и какво представлява

Всичко започна с идентифицирането на един проблем: Проблемът, наречен популярна психология.

Наличието на всякакви грешно интерпретирани тези, твърдения и догадки, заедно с недоказуемите, силно субективни и отворени за интерпретации течения в психологията от една страна, комбинирани с популяризирането на множество ненаучни теории, доведе до налагането на едно нечестно разбиране за психологията като за псевдонаука.

Като добавим към това и факта, че огромна част от психотерапевтите специализират с методи, изградени именно на базата на подобни субективни тълкувания, ясно изкристализира необходимостта някой да направи своеобразна интердисциплинарна проверка на фактите.

Така се роди настоящата теория.

Тя е следствие от метаанализ (изследване на множество други изследвания) на утвърдените през последните 50 години (период, в който развитието на технологиите направи възможно реалното, задълбочено изследване на човешкото тяло, мозък, нервна система и поведение) заключения в 4 конкретни сфери.

Това са сферите:  

• Психометрия (Науката за изследване на личността)
• Социална психология (Науката, изследваща социално-психологическите явления)
• Невронауки (Комбинацията от науките, изследващи значимите за човешкото поведение връзки между нервната система, генетиката, биохимията и физиологията на човешкото тяло)
• Еволюционна психология (Науката, занимаваща се с потенциалните еволюционни феномени, довели до настоящото развитие на човешката психо-физиология) 

Причината да бъдат избрани именно тези сфери е, че първите три предоставят най-много научно обосновани експерименти и доказателства в областта на психологията и човешкото поведение или в области, свързани по смислен начин с тях, а Еволюционната – успява да представи по достатъчно логически-обоснован начин, възможните причинно-следствени връзки за нещата, за които няма налични обективни данни.

Основна цел на споменатото изследване бе идентифицирането на онези научно-доказани конструкти, твърдения, явления и изводи в споменатите сфери, които се припокриват помежду си и взаимно се потвърждават.

Целта на настоящата теория е да обясни причинно-следствените връзки, обуславящи начините, по които хората чувстват, мислят, говорят и действат. 

Или иначе казано, да обясни защо хората са такива, каквито са.

Въпреки, че е плод на научен труд, самата теория  е написана на популярен, а не на научен език, с конкретната цел, да достигне до възможно по-голям брой хора, които да могат да извлекат реални пози за живота си. Тя умишлено не включва самото споменато изследване и не цели да има научно-представителен формат.

(Обстоен списък на ползваната литература за изследването можете да откриете в края на теорията).

В търсене смисъла на живота – Причината тази теория да съществува

От незапомнени времена, човекът винаги е търсил смисъл.

Смисъл в живота и в съществуването си. 

Смисъл и отговор на въпроса “защо?”. 

Защо страда, защо се радва, защо обича, защо се чувства така или иначе, защо прави нещата, които прави, защо успява или не успява да постига целите си, защо другите са такива, каквито са и още много други подобни терзания, всички започващи с въпроса “защо?”.

И в това няма нищо чудно. 

Сам по себе си светът, със своите природни дадености, не предлага лесен  живот. 

От една страна имаме суровите климатични условия.

От друга, фактът, че всички видове (включително и човекът) населяват една и съща територия, в която ресурсите са ограничени, което автоматично ги поставя в състояние на конкуренция за оцеляване.

Всичко това често подлага нас, хората, на страдания и ни подтиква да търсим обяснение за тях, за да не излезе, че животът ни е безсмислен, а да намерим сили да продължим да живеем и да преследваме целите си въпреки трудностите. 

Именно този стремеж за търсене на обяснение и смисъл доведе и вас до тази теория.

Това е и нейната цел: да предостави едно задълбочено разбиране за причинно-следствените връзки в поведението на хората.

С други думи, да даде отговор на екзистенциалните въпроси, които човекът си задава от незапомнени времена.

Способността ни да разбираме хората е изключително важна и по друга причина.

Всичко в живота на човека може да бъде проследено назад във времето до нещо, което е направил, казал или решил (или съответно не е направил, казал и решил) той или някой друг човек. 

Това означава, че разбирането на хората и причините, поради които те действат, мислят, говорят и избират, е може би най-важното познание за начина, по който се случва живота ни в съвременния социален свят.

Всичко започва с потребностите

Както стана ясно от уводната част, светът е сурово място за човека.

Макар и към днешна дата да се намираме на върха на хранителната пирамида, ние не се радваме на твърде конкурентна физиология. При евентуален физически сблъсък, нашата сила, подвижност, зъби, нокти и лесно ранимо тяло, не са твърде конкурентноспособни.

Освен това не разполагаме с бивни, отрова, рога, шипове и други предимства, които много от другите видове имат.

В допълнение, физическата ни издръжливост,  устойчивостта ни на зарази и инфекции и способността ни да оцеляваме дълги периоди без храна и вода също не са особено високи, което ни прави лесна жертва на лошите климатични условия и по-суровата среда.

И сякаш това не е достатъчно, а се налага да се конкурираме помежду си, както на междуличностно, така и на междугрупово равнище, поради ограничеността на ресурсите, спомената по-горе.

Всичко това прави живота ни низ от непрестанни предизвикателства.

Броят на тези предизвикателства е наистина огромен, но те често са сходни по вид, произход и характеристики. 

Това улеснява справянето с тях. 

На практика, човек не трябва да се справя със стотици, а с няколко групи предизвикателства със сходни характеристики, произход и вид. 

Тези групи предизвикателства биха могли да бъдат класифицирани и сведени логически (по сходства) до няколко на брой.

Способността на човека да се справя с тези няколко групи предизвикателства предопределя способността му да оцелее като вид. 

Това превръща необходимостта от справяне с тези няколко групи предизвикателства в основна движеща сила – нещо, което всеки човек се налага да прави постоянно и навсякъде и без което съществуването му става невъзможно.

По тази причина разглеждаме справянето с всяка от тези групи предизвикателства като първична потребност, или иначе казано, нужда.

Важно е да уточним, че макар вследствие намесата на човека и развитието на индустрията светът, в който живеем да се е изменил много през хилядолетията, и особено през последните няколкостотин години, потребностите, заложени в нашата невро-биология, не са се променили,

С други думи, тези потребности си остават същите, просто техните конкретни проявления в ежедневието ни са коренно различни.

За да разберем по-добре за какво става дума, следва да обясним същността на нашата човешка природа.

Характеристики на човешката природа – Механизмите за удовлетворяване на потребностите

С течение на хилядолетията, еволюцията е снабдила човека с механизми за справяне с различните групи предизвикателства, помагайки само на най-адаптивните да оцелеят,  да продължат да се възпроизвеждат и да предават гените си поколение след поколение.

Тези специфични механизми ние наричаме “Човешка природа”.

От една страна, човешката природа е биологично обусловена от биохимичните процеси в организма и от физиологията на човека, но от друга, е социално повлияна, тъй като човекът живее в групи, за да се справя по-лесно с предизвикателствата на околната среда. Това съжителство в групи изисква част от споменатите механизми за справяне да имат социална насоченост и да са силно повлияни от социума.

По тази причина наричаме механизмите за справяне с предизвикателствата (и съответно удовлетворяване на потребностите) “Социо-Функционални” и казваме, че човешката природа е социо-функционална по своята същност.

Дотук добре, ще кажете, но как всъщност сработва всичко?

Kак връзката между потребностите, гените и житейските обстоятелства водят до сходствата и различията между хората

По-горе стана ясно, че справянето със споменатите групи предизвикателства е потребност, която всеки човек следва да удовлетворява, за да просъществува.

За да може това да стане, всички ние имаме заложена своеобразна “програма”.

Продължавайки мисълта за социалната функционалност, тази програма е повлияна както от биологичните ни дадености, така и от социалните феномени. 

Откъде обаче идва тази “програма”?

Можем да мислим за нея като за комбинация между гените, които са ни предадени от родителите ни и влиянията, които житейските ни обстоятелства (околна среда,  другите хора и събитията в които участваме) имат върху нас. Заедно, те оформят тази  “програма”.

Гените са като наръчници с инструкции за изграждане и управление на нашето тяло. Представете си тялото като сложна машина с много части, а гените са инструкциите, които казват на машината как да работи.

Всеки ген е изграден от специален код, наречен ДНК. 

Този код съдържа цялата информация, необходима за създаване, функциониране и контрол на нещо специфично в нашето тяло. 

Например, има гени, които казват на тялото ни как да направи косата ни къдрава или права или как да се бори с инфекциите. 

Друг пример са гените, които са свързани например с производството и регулирането на хормоните на стреса, като адреналин и кортизол. Те могат да влияят на това как тялото ни реагира на стрес и активира програма за “борба или бягство” при опасни ситуации.

Гените ни се предават от нашите родители. 

Получаваме половината от гените си от майка си и половината – от баща си. 

Ето защо с може да приличаме по малко на всеки от тях – поради наследяването на някои от техните гени. 

Но тези гени могат да се активират през нашия живот, вследствие взаимодействието ни с околния свят, а могат и да останат пасивни. 

Това е и причината понякога изобщо да не приличаме на родителите си (визуално или поведенчески).

Огромна част от гените, които всички получаваме от родителите си, са много сходни.

Това спомага всички хора да имаме “програма за справяне” със същите първични потребности (нужди).

От друга страна, разликите между хората в контекста на гените идват най-общо от три направления:

• Генни вариации – В зависимост от това какви са били гените на всеки от родителите и какви са били техните житейски обстоятелства, понякога се случва децата да наследяват и активират гени със структурни изменения, които водят до някои различия (различни физически черти, като цвят на очите или размер и форма на тялото, чувствителност към определени заболявания или психични разстройства, разлики в реакцията към дразнители и лекарства и други.); 

• Генна експресия – В зависимост от взаимодействието на човека със средата и другите хора, някои гени се активират, а други – не. Освен това, начините, по които гените се активират, могат да бъдат различни, което отваря една доста пъстра палитра от възможни проявления. Уникалните обстоятелства, на които ни е подложил живота, могат да бъдат причина при различните хора да се активират различни гени и то по различен начин; 

• Генни мутации – Понякога хората са носители на редки генетични мутации, които не се срещат в общата популация (сред другите хора). Някои от тези мутации могат да бъдат наследени от родителите, докато други възникват спонтанно и не присъстват в ДНК на нито един от родителите. Редки мутации могат да доведат до генетични заболявания и/или неочаквани състояния.

В допълнение, разликите между хората могат да бъдат следствие от влиянията на житейски обстоятелства на не-генетично ниво. Това са случаите, в които взаимодействието ни със средата и другите хора не променя генната ни картина, но оказва реално влияние върху нашия начин да чувстваме, мислим, действаме и говорим.

Ето някои примери за подобни влияния:

• Начинът на хранене, диетите, хранителните добавки и лекарствените вещества, които приемаме и нивата на хидратация, които поддържаме;
• Природната среда, в която живеем и директните физични влияния, на които сме подложени (като атмосферни и климатични  условия, и др.)
• Социалното обкръжение, в което се движим и контактите, които осъществяваме на ежедневна база;
• Културната среда, която ни заобикаля през повечето време.

Така на практика се получава, че въпреки сходствата в гените, едни хора са по-успешни в удовлетворяването на едни свои потребности, докато други – на други, поради различните проявления на гените от една страна и различните житейски обстоятелства, през които преминават и които имат влияние върху тяхната невробиология, навици и разбирания – от друга.

Разбирайки, че тази комбинация е първоизточникът на разликите в начина, по който хората мислят, чувстват, говорят и се държат, ни става ясно защо всъщност хората са различни.

За да дооформим цялото това разбиране за сходство и различие, ви предлагаме да мислите по темата така:

Общото между всички хора е това, че всеки човек притежава всички споменати механизми (служещи за удовлетворяване на потребностите). 

Затова често наричаме тези механизми “общовалидни характеристики на човешката природа”.

Различията между хората, от друга страна, се дължат на степента и силата, с която всяка от тези характеристики се проявява в отделния човек.

Можем да мислим за това “проявление”, като за скала от 0% до 100%.

Колкото по-близо е резултатът на конкретния човек до 0%, толкова по-слабо проявена е конкретната група характеристики у него. И съответно, по-ниска е способността му да удовлетворява дадената потребност. 

И обратно, колкото по-близо е до 100%, толкова по-силно проявена е тя и съответно по-способен е човекът да удовлетворява конкретната потребност.

Важно е да уточним, че много рядко се случва всички характеристики, служещи на дадена потребност да са силно проявени у един човек. С други думи, когато по-късно разгледаме отделните характеристики за удовлетворяване на различните потребности, следва да знаете, че е нормално не всяка група от характеристики да е силно проявена у човека, просто защото отделните характеристики в групата са с различна сила на проявление. Това води и до явлението “норма”, описващо факта, че болшинството от хората са в едно осреднено положение по скалите като цяло и по-рядко навлизат в крайности по някои скали.

За жалост обаче, начините, по които изживяваме проявленията на споменатите механизми, често е дълбоко подсъзнателен. Което значи, че ако проактивно не положим сериозни усилия за самоосъзнаване, често не разбираме защо мислим, правим, говорим и избираме нещата, които стават част от живота ни – те просто се случват “автоматично”. 

Преди да разгледаме в дълбочина конкретните нужди и механизмите за тяхното удовлетворяване, (характеристиките на нашата човешка природа) трябва да направим и още едно важно уточнение.

• Чрез своите физиологични системи – Физиологичните механизми, позволяващи ни да удовлетворяваме потребностите си, управлявайки системите на тялото по метаболитно ефективни (енергоспестяващи) начини. (В т.ч. моторно-двигателна, нервна, сърдечно-съдова, храносмилателна, отделителна, имунна, дихателна, полова система, и др.); 

• Чрез своята междуличностна чувствителност – Емоционалните механизми, активирани вследствие взаимодействията ни с другите хора, позволяващи ни да определяме тяхното влияние върху нашите потребности като полезно или вредно и, подобно на споменатите по-горе емоции, да ни задвижват съответно към полезните и да ни отдалечават от вредните влияния в междуличностните взаимоотношения.

• Чрез своите социални тенденции – Социалните механизми, позволяващи ни да търсим и да се присъединяваме към групи  хора, както и да функционираме в група с цел да подобрим шансовете си за удовлетворяване на потребностите си чрез групата и нейните членове;

• Чрез своите адаптивни навици – Характерните поведения (навици), които ни позволяват да задоволяваме нуждите си по социално приемливи начини в съответствие с нуждите на групата;

• Чрез своите маладаптивни поведения –  Характерните социално-НЕприемливи поведения, които сме усвоили и които ни помагат да удовлетворяваме потребностите си независимо от разбиранията и нуждите на другите хора и групата, и дори често в разрез с тях;

• Чрез своите ценности – Характерните избори, които правим. Социално наложените ни (вследствие взаимодействието със семейство, приятели, общество и култура) вярвания, нагласи и предпочитания, свързани с всяка потребност, които ни подтикват да правим изборите си за среда (в която да функционираме и живеем), дейности (в които да се въвличаме) и хора (с които да се обграждаме), така, че да са в унисон с конкретни наши потребности, тласкайки ни на дълбоко подсъзнателно ниво (а понякога и на съзнателно) да ги приемаме за важни, ценни, полезни, интересни и предпочитани;

За да обобщим, човекът разполага с всичко на всичко 8 начина, по които може да удовлетворява потребностите си и всеки отделен механизъм в човешката природа, който ще разгледаме оттук нататък в теорията (всяка характеристика на човешката природа), принадлежи на някой от тези 8 начина за удовлетворяване.

Тъй като те са всичко, с което разполагаме, за да удовлетворяваме потребностите си, тези 8 начина на удовлетворяване, сами по себе си, се превръщат в нужда – нуждата да ги използваме.

За да изградим едно по-завършено разбиране за Социо-Функционалната същност на човешката природа, ще започнем да въвеждаме информацията чрез едно таблично представяне, което с напредване на теорията ще става все по-завършено, докато целият модел не бъде представен в табличен вид

Ще започнем с въведението на потребностите и прилежащите към тях типове механизми за удовлетворяването им:

Както казахме по-рано, основна задача на настоящата теория е именно да помогне за задълбоченото разбиране на човешката природа и за нашето самоосъзнаване.

По тази причина, е време да разгледаме под лупа и самите характеристики на човешката природа или с други думи – механизмите, които ни служат за удовлетворяване на потребностите.

Същината на човешката природа – Нашите първични психологически потребности и механизмите, които ги удовлетворяват

След като вече имаме изградено общото разбиране за психологическите потребности на хората (нужди), е време да навлезем в дълбочина във всяка отделна потребност и механизмите в нашата човешка природа, които я обслужват, разпределени в споменатите 8 начина за удовлетворяване, без непременно да твърдим, че някоя нужда е по-важна от другите.

 Ето ги и тях:

1. Нуждата да продължим вида
2. Нуждата да поддържаме състояние на хомеостаза
3. Нуждата от ресурси
4. Нуждата от стимулация
5. Нуждата да се адаптираме към промяната
6. Нуждата да се предпазим от опасности
7. Нуждата да идентифицираме зарази и зловредни влияния 
8. Нуждата да идентифицираме полезното
9. Нуждата да се задвижваме към полезното и ползотворното
10. Нуждата от социален статус

За да придобие завършен вид списъкът с потребностите, които ни задвижват, следва да добавим и споменатите вече 8 нужди, породени от начините, по които можем да удовлетворяваме потребностите си: 

11. Нуждата да се задвижваме към удовлетворяване на потребностите (през емоциите)

12. Нуждата да осмисляме света

13. Нуждата да се справяме чисто физически

14. Нуждата да да се стремим да удовлетворяваме потребностите си в междуличностните взаимоотношения

15. Нуждата да функционираме в групи

16. Нуждата да проявяваме просоциални поведения

17. Нуждата да удовлетворяваме потребностите си въпреки другите хора

18. Нуждата да правим правилните избори за хора, обстоятелства и дейности, в които да се въвличаме

И така получаваме завършения списък с 18-те общовалидни човешки потребности.

След като ги изброихме, следва да разгледаме всяка една от тях в дълбочина.

1. Нуждата да продължим вида

Ако за момент се върнем мислено в уводната част – за смисъла на живота,  истината е, че колкото хора – толкова възможности за откриване на смисъл. 

И все пак, за да има изобщо смисъл, човек трябва на първо място да съществува – да го има. 

Да се е родил на този свят! 

Отделният човек, обаче, рядко се замисля за тези неща. 

Ние не мислим за себе си като за биологичен вид. 

Затова продължението на вида често не се разглежда като еволюционна или биологична задача, а по-скоро като личен избор, повлиян от различни разбирания, политики, тенденции, моди и пристрастия.

В този ред на мисли е важно да подчертаем, че просъществуването на човека като вид се явява предварително условие, за да може след това да бъде търсен какъвто и да било смисъл. 

И първата стъпка към това е да се възпроизведем.

Това ни води и до еволюционната цел на всички биологични видове, към които принадлежи и човекът: да се възпроизвеждат и така да допринасят за просъществуването на своя вид. 

Ако не успее да постигне тази цел, човечеството просто ще изчезне от лицето на Земята.

В светлината на казаното става ясно, че на дълбоко биологично ниво “смисълът на живота” е продължаването на вида.

Това превръща осъществяването на тази еволюционна цел в първия от разглежданите дълбоко подстоящияти мотиви (или нужди) на всички живи същества.

Така стигаме и до конкретните механизми, с които природата и социума са ни снабдили и които ни служат за удовлетворяване нуждата да продължим вида.

В контекста на продължаването на вида, наричаме тази група механизми Интимност.. 

Конкретните механизми, съставляващи групата Интимност, подредени според 8-те начина за удовлетворяване, са както следва:

• Хората с високи резултати по скалата “Интимност” са описвани от околните, като силно податливи на чувството за самота, умеещи добре да се поставят “в обувките на другите”, имащи активно либидо, съпреживяващи чуждите емоции, проактивно въвличащи се във и създаващи предпоставки за споделени изживявания с други хора, склонни да отдават вниманието си на чуждите нужди, а в крайности прибягващи до успоредни връзки и множество интимни партньори. Като цяло, хората, които са с висок резултат по скалата, проявяват добри способности за набавяне и поддръжане на дългосрочни интимни взаимоотношения и съответно имат висок потенциал за продължаване на вида, но са склонни да осъществяват и поддържат неподходящи взаимоотношения, само за да не бъдат сами.

• Хората с ниски резултати, са описвани от околните, като самодостатъчни, без явно изразена нужда от постоянна компания, незаитересовани от чуждата гледна точка, демонстриращи привидна неподатливост на еротични влияния, безразлични спрямо емоциите на другите хора, незаинтересовани задължително да участват в споделени изживявания или да организират подобни те самите и избягващи да отделят внимание на проблемите на другите хора. Крайностите са описвани като единаци, самотници и дори “а-сексуални”. Като цяло, хората с нисък резултат по скалата, демонстрират завидна способност да се справят сами и да нямат проблеми при липсата на близки взаимоотношения, но срещат трудности да си набавят и поддържат трайни интимни взаимоотношения и съответно имат нисък потенциал за адекватно продължаване на вида и/или достатъчно на брой топли приятелски взаимоотношения.

Разбирането за проявленията на характеристиките, описани в горната таблица ни носи информация дали конкретния човек може успешно да си набавя и поддържа интимни взаимоотношения, което евентуално да доведе до възпроизвеждане и продължаване на вида. 

**(Повече за значението на конкретните проявления на всяка отделна характеристика, спомената в табличката по-горе и изграждаща групата от характеристики, наречена “Интимност”, можете да научите при преминаване на процеса на психологическо профилиране)

Това обаче, само по себе си, не е достатъчно за да разберем дали човекът ще го направи. За да го изясним, трябва да знаем дали той би искал и би правил нужните избори за това.

За целта, следва да разгредаме водещите му ценности. 

Както вече стана ясно, водещите ценности носят информация за това дали човекът иска на дълбоко подсъзнателно ниво да удовлетвори дадената потребност. С други думи, дали вярва, че действията и изборите, водещи до удовлетворяването й са важни, дали проявява интерес към тях и дали ще ги приоритизира пред други възможни дейности и избори.

Ценността, прилежаща към потребността за продължаване на вида, наричаме СЕМЕЙСТВО.

• Хората, за които ценността “СЕМЕЙСТВО” е водеща, са описвани от околните, като хора, които вярват във важността на семейството и приоритизират взаимоотношенията с най-близките хора. Имащи ясно изразени вярвания, нагласи и предпочитания, поставящи любимия човек, родителите и децата, в центъра на изборите, които правят;

• Хората със слабо проявление на ценността “СЕМЕЙСТВО”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе;

Това изчерпва темата за механизмите, позволяващи на човека да си набавя интимност, което от своя страна му помага в постигането на дълбоката еволюционна цел – продължаването на вида.

2. Нуждата да поддържаме състояние на хомеостаза

След като човек веднъж се е родил (т.е. родителите му са осъществили еволюционната си цел да се възпроизведат), пред него се разкрива цял един нов свят от предизвикателства.

Предизвикателства, чието наличие автоматично активира някои от неговите потребности.

В контекста на вече изграденото разбиране за важността на потребностите, не е случайно, че едно от първите предизвикателства, пред които се изправя човек още с появата си на белия свят е това, да започне да удовлетворява тези потребности.

Така стигаме до идеята, че удовлетворяването на потребностите следва само по себе си да бъде разглеждано като нужда.

Как обаче човек разбира, че потребностите му не са удовлетоврени? 

Всеки жив организъм в природата може да бъде разглеждан като система, съществуваща в рамките на друга, по-голяма система. 

В конкретния случай с човека, той е система, съществуваща в рамките на околния свят.

В природата съществува явление, наречено “Хомеостаза”. Това е постоянния стремеж на всяка система (каквато е и човекът) да поддържа баланс между вътрешната и външната за системата среда.

В тази връзка, за човека, както и за останалите живи организми, е характерен постоянният стремеж към хомеостаза. 

Иначе казано, стремеж да бъде в хармония със средата (природа и социум), балансирайки между нещата, които получава от нея (като ресурси, възможности и отношение от страна на околните) и тези, които й дава (като поведения, стойност, избори и отношение)

Всеки път когато хомеостазата (балансът) бива нарушена, се включват определени механизми, за да задвижат различни процеси по възстановяване на този баланс. 

Така стигаме до конкретните механизми, с които са ни снабдили природата и социумът и които ни помагат да поддържаме функционални  нива на хомеостаза.

Наричаме тази група механизми “Неудовлетвореност”.

• Хората с високи резултати по скалата “Неудовлетвореност” са описвани от околните, като раздразнителни, самоаналитични и самовглъбени, склонни да бъдат гневни и враждебни, бунтари, често мрънкащи и оплакващи се. Крайностите са описвани като хора склонни да отлагат, ангажименти и задачи, което ги прави несериозни и безотговорни в очите ан другите. Описвани са като “пасивно-агресивни”. Като цяло, хората, които са с висок резултат по скалата, не позволяват хора и обстоятелства “да им се качват на главата” и да им се “налагат”, но не успяват успешно да поддържат хомеостаза и срещат трудности да поддържат баланса в живота си.

• Хората с ниски резултати, са описвани от околните, като спокойни и емоционално уравновесени, които не се вглъбяват твърде много в себе си а по-скоро обръщат внимание на околния свят. Реагиращи спокойно, добронамерено и с привидно разбиране към другите хора и техните поведения. Способни да функционират добре в подчинена роля, и избягващи да се оплакват. Крайностите са описвани като хора, готови на лични жертви само и само да изпълнят поетите ангажименти и отговорности. Като цяло, хората с нисък резултат по скалата, успяват успешно да поддържат хомеостаза (и съответно да живеят балансиран живот), но при нарушаване на жизнения баланс, срещат по-големи трудности да отстояват позициите си и съответно да се възвърнат към него.

Описаните в горната таблица характеристики ни носят отговор на въпросите: “Доколко човекът успява да поддържа хомеостаза и коаго не успява – как си я набавя?”

Това обаче, само по себе си не е достатъчно, за да разберем дали човекът ще избира да го прави.

За да го изясним, трябва да знаем  дали той би искал и би правил нужните избори за това.

За целта, следва да разгледаме резултатите му по ценността СВОБОДА:

• Хората, за които ценността “СВОБОДА” е водеща, са описвани от околните, като хора, които вярват във важността на автентичността и способността на човека “да бъде себе си”. Те са разглеждани, като хора, добри в това да приоритизират себе си. Имащи ясно изразени вярвания, нагласи и предпочитания, поставящи свободата и независимостта от хора и обстоятелства, в центъра на изборите, които правят; 

• Хората със слабо проявление на ценността “СВОБОДА”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе;

Това изчерпва темата за механизмите, позволяващи на човека да поддържа състояние на хомеостаза.

3. Нуждата от ресурси

Поддържането на споменатата по-горе хомеостаза е свързано с разходването на различни ресурси.

Тези ресурси  в човешкото тяло са крайни и се изчерпват след известен период на функциониране (различен при всеки отделен човек). 

Такива ресурси са енергията, хранителните вещества, витамини, минерали и други микроелементи, водата, кислорода и др.

Регенерацията и управлението им са процеси, свързани с различни механизми в човешката природа, дадени ни от еволюцията и социума. 

Чрез тях си набавяме, съхраняваме, разпределяме и възстановяваме тези ресурси от околната среда и другите хора.

Наричаме тази група механизми  “Пестеливост”.

•  Хората с високи резултати по скалата “Пестеливост” са описвани от околните, като обръщащи твърде голямо внимание на парите и ресурсите, фокусирани силно към набавянето на средства. Другите ги определят като хора, които сякаш са неспособни да си починат и да “презаредят батериите”. Описвани са като завистливи, твърде съревнователни когато става дума за възможности и ресурси и стиснати. Крайностите са склонни на прекомерно вехтошарство и складиране на ненужни вещи. Като цяло, хората, които са с висок резултат по скалата, са силно задвижвани към набавянето и подсигуряването на ресурси, но това дистанцира околните и всъщност ги обрича на провал в социално отношение. 

• Хората с ниски резултати, са описвани от околните, като спокойни относно парите и дори привидно незаинтересовани за тях. Способни да си почиват и да не гледат “в чуждата паничка”. Определяни като по-скоро кооперативни и дори щедри. Крайностите избягват да събират, спестяват и съхраняват излишни предмети и средства, което ги кара да изглеждат странно в очите на околните (със своята склонност да се оттървават от вещи и предмети, на които привидно им няма нищо). Като цяло, хората с нисък резултат по скалата, демонстрират завидна способност да живеят необременени от темата за парите, но срещат предизвикателства при да натрупването на ресурси и ценности, а при случай на разоряване, биха срещнали сериозни трудности да възстановят състоянието си.

Описаните в горната таблица характеристики ни носят отговор на въпросите: “Може ли и доколко човекът да се справя с предизвикателствата около набавянето, съхранението и натрупването на ресурси и как?”

Това, обаче, само по себе си не е достатъчно, за да разберем дали човекът ще го направи.

За да го изясним, трябва да знаем дали той би искал и би правил нужните избори за това.

За целта, следва да разгредаме резултатите му по ценността  РЕСУРСИ.

• Хората, за които ценността “РЕСУРСИ” е водеща, са описвани от околните, като хора, които вярват във важността на парите и се стремят задължително да забогатеят. Имащи интереси в сферите на финанси и инвестиции. Те са разглеждани, като хора, добри в това да приоритизират бизнеса, които поставят изкарването на пари и избягването на финансово прахосничество, в центъра на изборите, които правят; 

• Хората със слабо проявление на ценността “РЕСУРСИ”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе;

Това изчерпва темата за механизмите, позволяващи на човека да си набавя и съхранява необходимите ресурси.

4. Нуждата от стимулация

Описаната по-горе нужда от ресурси обаче, предполага, че за да бъдат намерени такива в околната среда и/или при взаимодействие с другите хора, човек трябва да търси проактивно. 

Освен това, задоволяването на всяка от описаните в тази теория нужди, предполага определена способност за адаптация към предизвикателствата, породили тези нужди.

Човек обаче, се ражда меко казано неспособен. 

Това поражда нуждата от група механизми, които да помагат на човека да се развива и с това да повишава способността си да се справя с все по-големи предизвикателства, като по този начин успява по-успешно да удовлетворява потребностите си и да поддържа споменатата вече хомеостаза.

Наричаме тази група  механизми “Отвореност към опита”.

• Хората с високи резултати по скалата “Отвореност към опита” са описвани от околните, като хора, на които нещата бързо им омръзват. Постоянно търсещи разнообразие, тръпка и силни усещания. Любопитни, преследващи честа интелектуална стимулация. Отворени да срещат и комуникират с нови и различни хора. Наслаждаващи се на навалиците и големите тълпи. Другите гледат на тях като на интересни и пленяващи събеседници, с които винаги има какво да се обсъжда. Крайностите търсят начини да правят по няколко неща едновременно и се разсейват лесно, което води до често бъркане. Като цяло, хората, които са с висок резултат по скалата, проявяват добри способности за набавяне на интересни, разнообразни и приятни изживявания, което им дава възможност да развият всякакви свои дарби, възможности и умения, но в преследването на това постоянно ново, различно и разнообразно и тази неспираща стимулация, излагат себе си и околните на множество рискове.

• Хората с ниски резултати, са описвани от околните, като хора, които се справят добре с еднообразни занимания, нямат потребност от промени и не се опитват непременно да разгадаят всички гатанки и загатки на света. Кротки и умерени във взаимоотношението си с околния свят и другите хора. Предпочитащи малки компании вместо големи тълпи. Обрисувани от околните като по-скоро консервативни и обрани в комуникацията. Крайностите са склонни да се фокусират само върху едно нещо и докато не приключат с него не започват друго. Като цяло, хората с нисък резултат по скалата, живеят еднообразен и монотонен живот и не се излагат на излишни рискове, но това прави животът им лишен от всякаква тръпка и приключенство, както и ги прави неспособни да развият пълния си потенциал.

Описаните в горната таблица характеристики ни носят отговор на въпросите: “Може ли човек да си набавя стимулация, постигайки повишаване на способностите за справяне с предизвикателствата и как?”

Това обаче, само по себе си не е достатъчно за да разберем, дали човекът ще го направи…

За да разберем дали това е така, трябва да знаем дали би искал и би ли правил изборите в тази посока…

За целта, следва да разгледаме резултатите му по ценността РАЗВИТИЕ.

• Хората, за които ценността “РАЗВИТИЕ” е водеща, са описвани от околните, като хора, които вярват във важността на продължаващото развитие. Имащи интереси към различните култури и обичаи. Те са разглеждани, като хора, приоритизиращи разнообразието, приключенството и излизането от зоната на комфорт, които поставят стремежа да опитат от всичко на този свят, в центъра на изборите, които правят; 

• Хората със слабо проявление на ценността “РАЗВИТИЕ”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе;

Това изчерпва темата за механизмите, позволяващи на човека да си набавя стимулация и да повишава способностите си за справяне с предизвикателствата.

5. Нуждата да се адаптираме към промените

Описаната по-горе склонност към изследване на света и другите хора обрича човека да се сблъсква с постоянни промени.

Промени в обстоятелствата и социалните контакти, а оттам и в предизвикателствата, с които се налага да се справя.

Тези промени се случват постоянно, непредвидими са и носят със себе си нови предизвикателства и рискове. 

Това поражда нуждата да се справяме с тази промяна, или иначе казано, да се адаптираме към нея.

Но не всички промени (и предизикателстата, идващи от тях) са по силите на всеки човек. 

Колкото по-ниска е склонността на човека да търси стимулация и съответно да подобрява способността си за справяне с предизвикателствата, толкова по-трудно е за него да се адаптира “в движение” към промените, 

От  своя страна, колкото по-трудно е за човека да се адаптира “в движение” към промените, толкова по-голяма нужда от предвидимост и структура изпитва той, за да се справя по-лесно с предизвикателствата, идващи с тези промени.

Така е, защото промяната не чака и не пита колко е способен да се адаптира човекът, тя просто настъпва.

Ако човек се окаже неспособен да се справи с дадена промяна и съпътстващите я предизвикателства, съществува реален риск това да го погуби.

По тази причина природата и социумът са ни снабдили с група механизми, които да ни помагат да идентифицираме промяната и предизвикателствата, идващи с нея, да преценяваме способността си да се справим с тях, да планираме доколкото е възможно действията си и да правим най-доброто, на което сме способни към дадения момент, за да успеем да се справим.

Наричаме тази група механизми  “Адаптивност”.

• Хората с високи резултати по скалата “Адаптивност” са описвани от околните, като лесно справящи се със стреса, способни да импровизират и да се справят в движение с предизвиактелствата. Описвани като хора в добра добра физическа форма . Способни да се разберат с всекиго и гъвкави в междуличностната комуникация. Проявяващи висока доза автономност и независимост към общоприетите разбирания и норми, без да бъдат непременно бунтари. Функционират спокойно в обстоятелства на хаос и не изпитват особен вътрешен стремеж към ред, структура и предвидимост. Крайно високите резултати са описвани от околните като неморални и неетични, заради склонността си да приемат, че някои правила и норми са “според случая” и не е задължително винаги да бъдат спазвани, а по-скоро “когато им изнася”. Като цяло, хората, които са с висок резултат по скалата, проявяват ниска нужда от предвидимост и висока адаптивност за справяне с предизвикателствата, когато те възникнат, но в тази си адаптивност се отварят към рисковете идващи в случаите, когато промяната е твърде драстична и предизвикателствата – непосилни. Това води и до рискове и негативни развръзки за всички околни.

• Хората с ниски резултати, са описвани от околните, като силно податливи на стрес, имащи потребността да предвиждат и планират за всичко, избягващи физически-предизвикателните ситуации и обстоятелства, “трудни” в междуличностната комуникация и хора, с които “трудно се излиза на глава”. Определяни като конформисти, често влияещи се от груповите норми. Подреждащи и комуникиращи всякакви потенциални промени и предизвикателства, появили се на “хоризонта”. Крайностите са склонни неотлъчно, почти ригидно да спазват правила и норми, разчитайки твърде много на тях, което води до факта, че започват да губят усещането, че отношенията са между хора и че правилата се правят от хора и следователно понякога са несъвършени и нефункционални. Това ги излага на риск от нездравословна подчиненост и липса на собстено мнение. Като цяло, хората с нисък резултат по скалата, изпитват висока нужда от предвидимост, структура и подреденост,  това прави животът им уреден, но ги изправя пред сериозни предизвикателства, когато попаднат в ситуация на промяна и нужда от адаптация в движение.

Описаните в горната  таблица  характеристики ни носят отговор на въпросите: “Доколко човек се справя с предизвикателствата идващи с промяната и има ли нужда от предвидимост и структура или е добър в това да се адаптира на момента според ситуацията?”

Това, обаче, само по себе си не е достатъчно, за да разберем дали човекът ще търси предвидимост или ще избира да действа според ситуацията.

За да получим повече информация за това, трябва да знаем какво би искал човекът и какъв избор би направил в контекста на промяната.

За целта, следва да разгредаме резултатите на човека по ценността ПРЕДВИДИМОСТ.

• Хората, за които ценността “ПРЕДВИДИМОСТ” е водеща, са описвани от околните, като хора, които вярват в ясното разпределение на роли и отговорности – да се знае предварително кой, за какво отговаря. Приоритизиращи структурата и подреждането на средата. Спазващи различните традиции и ритуали. И като цяло поставящи реда и предвидимостта, в центъра на изборите, които правят; 

• Хората със слабо проявление на ценността “ПРЕДВИДИМОСТ”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе;

Това изчерпва темата за механизмите, позволяващи на човека да се справя с промяната и предизвикателствата, идващи с нея.

6. Нуждата да се предпазваме от опасности

Както вече стана ясно, описаната неспособност за справяне с някои предизвикателства носи реален риск да се окаже пагубна за човека.

Това, в комбинация с описаната в началото на теорията сурова действителност на света, в който живеем, поражда нуждата от група механизми, които да ни помагат да избягваме рисковете и опасните поведения с цел да се предпазим от нараняване. 

Наричаме тази група от механизми  “Предпазливост”.

• Хората с високи резултати по скалата “Предпазливост” са описвани от околните, като плашливи, тревожни, виждащи навсякъде основно заплахи и проблеми, недоверчиви, притеснителни от публични изяви, проявяващи тревожен перфекционизъм за малки неща, които биха могли да доведат до проблем. Крайно високите резултати са описвани от околните като хора, избягващи различни възможности, активности и взаимодействия с хора, които биха ги поставили в ситуация на отговорност за крайни резултати, само и само, за да не се изложат на риск или да не се провалвят. Като цяло, хората, които са с висок резултат по скалата, са добри в това да забелязват и предотврятяват всякакви рискове, но това ги прави да изглеждат страхливци в очите на другите и да лишават себе си и свързаните с тях хора от възможности в живота. 

• Хората с ниски резултати, са описвани от околните, като безстрашни, оптимисти в лицето на проблемите и риска, доверчиви и без притеснения да говорят пред публика. Определяни, като хора които не се вживяват твърде много в това какво може да се обърка и непроявяващи излишна  склонност да търсят начини да предотвратяват неща, които може и изобщо да не се случат. Крайностите са склонни на твърде голяма небрежност спрямо потенциалните негативни развръзки и се въвличат във проблематични ситуации. Като цяло, хората с ниски резултати срещат трудности в справянето с рисковете и съответно демонстрират занижена способност да се предпазват от несгодите в живота.

Описаните в горната таблица характеристики ни носят отговор на въпросите: “Дали човекът е способен да се предпазва от рискове и как?”

Това обаче, само по себе си не е достатъчно, за да разберем дали човекът ще го прави.

За да разберем дали това е така, трябва да знаем дали би искал и би ли правил изборите в тази посока…

За целта, следва да разгледаме резултатите на човека по ценността. СИГУРНОСТ.

• Хората, за които ценността “СИГУРНОСТ” е водеща, са описвани от околните, като хора, които вярват в избягването на рискове на всяка цена. Приоритизиращи сигурните обстоятелства и безопасните дейности. Стремящи се към доверени хора и сигурни социални интеракции. И като цяло поставящи сигурността в центъра на изборите, които правят;

• Хората със слабо проявление на ценността “СИГУРНОСТ”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе;

Това изчерпва темата за механизмите, позволяващи на човека да се справя с рисковете и опасността.

7. Нуждата да идентифицираме зарази и зловредни влияния

Съществуването на най-различни бактерии, микроби и други патогени, както и наличието на множество негативни влияния, включително и социални (идващи от чуждото поведение), застрашават нашето здраве по начини, които често остават недоловими за гореспоменатите механизми, които ни предпазват от нараняване.

Това заплашва нашето здраве и поражда нуждата от група механизми, които да ни помагат да се грижим за него, избягвайки тези негативни влияния. 

Наричаме тази група механизми “Здравословност”

• Хората с високи резултати по скалата “Здравословност” са описвани от околните, като хора, демонстриращи отвръщение и непоносимост към всякакви потенциално токсични влияния, склонни да се упрекват и съжаляващи за минали събития, постъпки и развръзки, чувствителни към естетически неприятните явления в света и дори гнусливи. Определяни са като хора с ниска търпимост към неморалните и неетични постъпки на другите. Нехаресващи и избягващи различието и хората, които го демонстрират в по-висока степен. Ценящи високо маниерите и добрите обноски и силно критични към хора и неща, които нарушават социално-общоприетите норми. Като цяло, хората, които са с висок резултат по скалата, са добри в това да се дистанцират от вредните влияния в живота си и съответно да поддържат добро здраве и благосъстояние, но често изглеждат като твърде критични в очите на околните и са описвани като “сноби”.

• Хората с ниски резултати, са описвани от околните, като отворени и приемащи различието и нестандартното. Незаинтересовани да чоплят в миналото, търсейки проблеми и вина. Определяни са като хора, които “са слепи” за грозното, и естетически-неиздържаното. Склонни “да си затварят  очите” за “токсичността” на околните. Другите гледат на тях като на “широко-скроени”, що се отнася до различността у другите и приемащи хората с техните странности такива, каквито са. Като цяло, демонстрират неспособност да се дистанцират от вредните влияния в живота си и съответно да поддържат добро здраве и благосъстояние.

Описаните в горната таблица характеристики ни носят отговор на въпросите: “Способен ли е човекът  да се предпазва от вредните влияния в живота си и как?”

Това обаче, само по себе си, не е достатъчно, за да разберем дали човекът ще го прави.

За да разберем дали това е така, трябва да знаем дали би искал и би ли правил изборите в тази посока…

За целта, следва да разгредаме резултатите на човека по ценността ЗДРАВЕ и БЛАГОСЪСТОЯНИЕ.

• Хората, за които ценността “ЗДРАВЕ и БЛАГОСЪСТОЯНИЕ” е водеща, са описвани от околните, като хора, които поемат лична отговорност за негативните развръзки в живота си и не разчитат на случайността в контекста на здравето и благосъстоянието си. Приоритизиращи здравословния начин на живот и избягващи токсичните среда и хора. И като цяло поставящи здравето и благосъстоянието в центъра на изборите, които правят;

• Хората със слабо проявление на ценността “ЗДРАВЕ и БЛАГОСЪСТОЯНИЕ”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе;

Това изчерпва темата за механизмите, позволяващи на човека да избягва вредните влияния в живота си.

8. Нуждата да разпознаваме полезното

Точно както имаме нужда да идентифицираме гореописаните вредни влияния при изследването и опознаването на света, ние се нуждаем да разпознаваме, когато попаднем на явление, полезно и благоприятно за нас и нашите потребности. 

За целта, природата и социума са ни снабдили с група механизми, които, след като сме се сблъскали с дадено явление, ни насочват дали то е полезно за нашите потребности.

Наричаме тази група механизми “Удоволствие”.

• Хората с високи резултати по скалата “Удоволствие” са описвани от околните, като радостни и удовлетворени хора, търсщи положителното във всичко, склонни да преследват насладата от живота и нещата, които той има да предложи, с всичките си сетива. Виждащи положителното у хората, весели и с чувство за хумор, способни да се забавляват винаги и с всичко, въвличайки себе си и околните във всякакви приятни дейности. Крайно-високите нива са описвани като хора, склонни да се лигавят излишно и да правят “детинщини”.   Като цяло, хората, които са с висок резултат по скалата, са добри в това да се наслаждават истински на живота, но често изглеждат в очите на другите като непоправими оптимисти и наивници.

• Хората с ниски резултати, са описвани от околните, като здраво стъпили на земята реалисти, които не се замозалъгват и приемат, че живота не е особено забавно място. Определяни, като хора, които не отдават особена важност на положителното, не се вживяват твърде много в качествата на другите и не търсят начини да се забавляват. Крайностите са описвани, като мрачни и неспособни да се усмихват, Като цяло, хората с ниски нива по скалата са описвани като сериозни  хора и избяхгващи излишните детинщини, но демонстрират явна неспособност да се наспаждават на живота.

Описаните в горната таблица характеристики ни носят отговор на въпросите “Способен ли е човекът да идентифицира полезните влияния в живота си и как?”

Това обаче, само по себе си не е достатъчно за да разберем, дали човекът ще го прави.

За да разберем дали това е така, трябва да знаем дали би искал и би ли правил изборите в тази посока…

За целта, следва да разгредаме резултатите на човека по ценността ХЕДОНИЗЪМ и ЕСТЕТИКА.

• Хората, за които ценността “ХЕДОНИЗЪМ и ЕСТЕТИКА” е водеща, са описвани от околните, като хора, имащи силни интереси към изкуството и красотата. Вярващи, че живота е за да му се наслаждаваш и приоритизиращи сетивните наслади. Ценящи високо удоволствията и социалните и забавления. И като цяло поставящи приятните изживявания в центъра на изборите, които правят;

• Хората със слабо проявление на ценността “ХЕДОНИЗЪМ и ЕСТЕТИКА”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе;

В контекста на потребността да разпознаваме полезното, следва да направим едно много важно уточнение…

Индустриализацията и намесата на човека в създаването на стоки, блага и услуги, доведе до появата на изкуствено създадени приятни изживявания, които, макар наистина да носят наслади, имат негативно влияние върху физиката, психиката и въобще живота на човека. 

По-конкретно, говорим за неща като алкохол, цигари, наркотици, захар, хазарт, порнография и много други, които активират центровете и процесите в мозъка, отговарящи за положителните изживявания. 

За разлика от природните явления, които водят до подобни изживявания обаче, тези водят до негативни последици като: проблеми със здравето, с теглото, с външния вид, със социалните контакти и въобще с цялостното нормално функциониране на човека.

Това е и причината набавянето на удоволствие да е единствената функция в човешката природа, която е проблематична в днешно време и потенциално носи повече рискове, отколкото удовлетворение.

На практика се получава, че ако “слушаме” своята природа ( разбирайте, уповаваме се на емоционалните си пориви в търсене на наслади и удоволствия) е по-вероятно да сбъркаме.

Това изчерпва темата за механизмите, позволяващи на човека да идентифицира полезните влияния в живота си.

9. Нуждата да се задвижваме към полезното и ползотворното

Описаната по-горе способност на човека да идентифицира приятното и полезното, водят до друго интересно явление. Той получава възможността да предвижда взаимодействието с кои потенциални явления, ще подобри способността му да удовлетворява потребностите си и съответно ще му набавя удоволствия и приятни изживявания. 

За целта, природата и социума са го снабдили с група механизми, които му позволяват целеустремено да преследва конкретното явление, което “сигнализира за полезност” и което евентуално би му донесло положителни изживявания в бъдеще.

Това му позволява целеустремено да преследва отново и отново това явление, помагайки му, в даден момент евентуално да си го набави и така да подобри способността си да удовлетворява потребностите си. 

Наричаме тази група механизми “Амбиция”.

• Хората с високи резултати по скалата “Амбиция” са описвани от околните, като ентусиазирани за идеи и проекти, вдъхновяващи се да създават, постигат и/или творят, имащи ясна визия за живота си и конкретни цели, които преследват, демонстриращи високи нива на енергичност и водещи забързан живот. Уверени в способността си да се справят и да постигат целите си. Определяни като асертивни и настъпателни в междуличностната комуникация, приемани за “родени лидери”, демонстриращи постоянство и неуморност в преследването на целите. Крайно-високите нива са описвани като хора, склонни на манипулации и съмнителни методи в името на това да постигнат своето. Като цяло, хората, които са с висок резултат по скалата, са добри в това да си поставят, преследват и постигат цели, но често са описвани като крайно-агресивни и твърде амбициозни в преследването им.

• Хората с ниски резултати, са описвани от околните, като лежерни и спокойни, не си даващи твърде много зор за цели и постижения, приемащи живота и нещата, които той им поднася, като нещо извън техния контрол и приемащи ги като “такива, каквито са”. Определяни са като хора без ясна посока в живота, които са способни да демонстрират благодарност, когато получават неща от другите. Описвани, като неналагащи се и добри “екипни играчи”. Другите гледат на тях като на хора, които “се люшкат в живота” без ясна посока, коеот ги прави да изглеждат непостоянни. Крайностите са описвани, като неспособни да “извоюват” и/или постигнат нищо в живота. Като цяло, хората с ниски нива по скалата са описвани като “лежерни” и демонстрират неспособност да идентифицират положителните явления в бъдещето и съответно неспособност да си поставят преследват и постигат големи, дългосрочни цели.

Описаните в таблицата по-горе характеристики ни носят отговор на въпросите “Дали човекът е способен да си поставя високи цели, да ги преследва до постигането им и как?”

Това обаче, само по себе си не е достатъчно за да разберем, дали човекът ще го прави…

За да разберем следва да идентифицираме дали той би правил трудните избори в посока преследване и постигане на целите…

За целта, следва да разгредаме резултатите на човека по ценността. “УСПЕХ и ПОСТИЖЕНИЯ”

• Хората, за които ценността “УСПЕХ и ПОСТИЖЕНИЯ” е водеща, са описвани от околните, като хора, които си поставят високи цели и приоритизират полагането на сериозни, проактивни усилия за постигането им. Искрено вярващи, че успеха им си зависи изцяло от тях и е в техните ръце независимо какво правят другите и през какви обстоятелства минават. И като цяло поставящи дългосрочните цели и успеха в центъра на изборите, които правят;

• Хората със слабо проявление на ценността “УСПЕХ и ПОСТИЖЕНИЯ”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе;

Това изчерпва темата за механизмите, позволяващи на човека да идентифицира полезните влияния в живота си.

10. Нуждата от социален статус

Както споменахме в началото на теорията, ресурсите са краен брой (за всяка дадена територия) и често не стигат за всички по равно. 

Това поражда необходимостта от постоянна конкуренция, ако видовете искат да оцелеят. 

При социалните видове (тези, които функционират в групи, подобно на човека) конкуренцията е два вида: “между-групова” (когато една група се конкурира с друга) и “вътре-групова” (когато отделните членове на групата се конкурират помежду си.

Докато за между-груповата конкуренция отговарят други механизми, то при вътре-груповата конкуренция, нещата стоят така:

Тъй като има недостиг на ресурси (храна, инструменти, партньори, внимание и др.), понякога, вътре в групата за едни хора има, за други не. 

Но за да се определи за кого да има с приоритет и за кого – ако остане, съществува едно понятие, наречено “Социална Йерархия”. 

Социалната йерархия е позиционирането на едни индивиди над други (в субективните разбирания на групата, по различни признаци / параметри), при разпределение на ресурсите. 

Казваме субективни по две причини – първо, при различните групи, те могат да бъдат различни и второ – при различните хора, те могат да бъдат различни.

Колкото по-високо в тази йерархия е човек, толкова по-висок социален статус получава той в разбиранията на останалите членове от групата и следователно на достъп до толкова повече блага/ресурси се радва той.

По тази причина, природата и социума са снабдили човека с група механизми, които да му позволяват да се позиционира по-високо в тази социална йерархия.

Така човек получава повече привилегии – време, усилия, внимание и ресурси, достъп до интимни партньори, информация и т.н. –  все в подкрепа удовлетворяването на неговите потребности. 

Наричаме тази група механизми “Статус”.

• Хората с високи резултати по скалата “Статус” са описвани от околните, като горди със себе си, успехите си и уверени да се съревновават с другите, поддържайки ниво. Определяни като добре изглеждащи и способни да демонстрират, когато не са ок с поведението на партньорите си, кеото често е описвано като ревност. Умеещи и търсещи начини да привличат вниманието към себе си. Демонстриращи неспособност да признаят чуждите качества и да направят комплимент за тях. Крайностите са склонни да проявяват деградиращи околните поведения на унижение, ирония, сарказъм и други подобни, понижаващи чуждия статус. Като цяло, хората, които са с висок резултат по скалата, демонстрират добри способности да се позиционират високо в социалната йерархия и съответно да получават по-добър достъп до блага, ресурси и партньори;

• Хората с ниски резултати, са описвани от околните, като срамежливи и неуверени в себе си и външния си вид. Определяни са като несъревнователни и като хора, които не ревнуват и не търсят излишна показност и внимание. Склонни да идентифицират качествата на друигте и да ги подчертават гласно през комплименти и поощрения. Крайностите са описвани, като подмазвачи. Като цяло, хората с ниски нива по скалата са описвани като хора, които “не са заплаха” за статуквото и следователно са лесно приемани от групата, но срещат трудности да се позиционират високо в социалната йерархия и съответно да получават по-добър достъп до блага, ресурси и партньори;

Описаните в таблицата по-горе характеристики ни носят отговор на въпросите “Дали човекът е способен да си набавя социален статус и да се позиционира по-високо в социалната йерархия?”

Това обаче, само по себе си не е достатъчно за да разберем, дали човекът ще го прави…

За да разберем дали това е така, трябва да знаем дали би искал и избирал да го прави…

За целта, следва да разгредаме резултатите на човека по ценността. “ПРИЗНАНИЕ”

• Хората, за които ценността “ПРИЗНАНИЕ” е водеща, са описвани от околните, като хора, които искат да са в центъра на общественото внимание и приоритизират грижата за външния си вид. Вярващи в съревнованието и конкуренцията. И като цяло поставящи признанието и позиционирането високо в социалната йерархия в центъра на изборите, които правят;

• Хората със слабо проявление на ценността “ПРИЗНАНИЕ”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе;

Това изчерпва темата за механизмите, позволяващи на човека да се позиционира високо в социалната йерархия.

Тъй като по-рано казахме, че щом имаме само 8-те начина, да удовлетворяваме потребностите си, то това автоматично превръща и тях самите в потребности (потребността да бъдат използвани), следва да разгледаме и прилежащите им ценности по подобен начин, както го направихме за останалите 10 потребности:

11. Емоционалните механизми, служещи ни за сигнализация и задвижване. 

Способността ни да изпитваме описаните до тук емоции ни носят отговор на въпросите: “Дали човекът е способен да идентифицира нуждата от удовлетворение на дадена своя потребност и дали ще бъде задвижван да я удовлетворява?”

Това обаче, само по себе си не е достатъчно за да разберем, дали човекът ще го прави…

За да разберем дали това е така, трябва да знаем дали би искал и избирал да вярва предимно на емоциите и вътрешните си усещания…

За целта, следва да разгредаме резултатите на човека по ценността. “ИНТУИТИВНОСТ”

• Хората, за които ценността “ИНТУИТИВНОСТ” е водеща, са описвани от околните, като хора, които вярват в съществуването на явления, като висша сила и душа и приоритизират интуицията си при вземането на избори за обстоятелства и хора. Демонстриращи интереси към  вяра и религия. И като цяло поставящи интуицията и душевността, в центъра на изборите, които правят;

• Хората със слабо проявление на ценността “ИНТУИТИВНОСТ”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе;

12. Интелектуалните механизми, позволяващи ни да осмисляме света и взаимодействието си с него

Способността да осмисля информацията чрез интелектуалните механизми, описани в таблиците по-горе, ни носи отговор на въпросите: “Дали човекът е способен да събира, съхранява, анализира и използва информацията свързана с потребностите му и начините по които функционира света?”

Това обаче, само по себе си не е достатъчно за да разберем, дали човекът ще го прави…

За да разберем дали това е така, трябва да знаем дали би искал и избирал да го прави…

За целта, следва да разгредаме резултатите на човека по ценността. “РАЦИОНАЛНОСТ”

• Хората, за които ценността “РАЦИОНАЛНОСТ” е водеща, са описвани от околните, като хора, които демонстрират склонност към критично мислене, приоритизират търсенето на реални факти, данни и доказателства за твърденията. Вярващи и уповаващи се на науката. И като цяло поставящи рационалното и доказуемото, в центъра на изборите, които правят;

• Хората със слабо проявление на ценността “РАЦИОНАЛНОСТ”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе;

13. Физиологичните механизми, позволяващи ни да използваме тялото си за да удовлетворяваме потребностите си 

Способността на човек да използва физиологичните механизми, описани в таблиците по-горе за удовлетворяване на потребностите си ни носи отговор на въпросите: “Дали той способен да удовлетворява потребностите при взаимодействието си с физическия свят и как?”

Това обаче, само по себе си не е достатъчно за да разберем, дали човекът ще го прави…

За да разберем дали това е така, трябва да знаем дали би искал и избирал да го прави…

За целта, следва да разгредаме резултатите на човека по ценността. “ЕФЕКТИВНОСТ”

• Хората, за които ценността “ЕФЕКТИВНОСТ” е водеща, са описвани от околните, като хора, които вярват в оптимизирането на дейности и процеси. Склонни да делегират нещата, в които не са добри. Демонстриращи интереси към инструменти, технологии и инновации. И като цяло поставящи улесняването на живота и ефективността, в центъра на изборите, които правят;

• Хората със слабо проявление на ценността “ЕФЕКТИВНОСТ”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе;

14. Междуличностната ни емоционалност, позволяваща ни да определяме как чуждото влияние действа спрямо нашите потребности и да се задвижваме към съответни реакции

Склонността на човек да изпитва междуличностните емоции, описани в таблиците по-горе ни носи отговор на въпросите: “Дали той е способен на междуличностно взаимодействие, което да удовлетворява потребностите му и как?”

Това обаче, само по себе си не е достатъчно за да разберем, дали човекът ще избира да се въвлича в подобни междуличностни взаимодействия…

За да разберем дали това е така, следва да разгредаме резултатите на човека по ценността. “СВЪРЗАНОСТ”

• Хората, за които ценността “СВЪРЗАНОСТ” е водеща, са описвани от околните, като хора, които вярват в проактивната комуникация и приоритизирането на междуличностните взаимоотношения. Демонстриращи силни интереси към взаимодействието на междуличностно ниво. И като цяло поставящи социалната интеракция, в центъра на изборите, които правят;

• Хората със слабо проявление на ценността “СВЪРЗАНОСТ”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе;

15. Социалните механизми, позволяващи ни да удовлетворяваме потребностите си чрез групата;

Способността на човек да използва социалните механизми, описани в таблиците по-горе ни носи отговор на въпросите: “Дали той е способен да удовлетворява потребностите си чрез групи и как?”

Това обаче, само по себе си не е достатъчно за да разберем, дали човекът ще го прави…

За да разберем дали това е така, трябва да знаем дали би искал и избирал да го прави…

За целта, следва да разгредаме резултатите на човека по ценността. “ВЛАСТ”

• Хората, за които ценността “ВЛАСТ” е водеща, са описвани от околните, като хора, които приоритизират преследването на властови позиции, демонстрират искрена вяра в нуждата от постоянен контрол и показват постоянно желание за влияние над другите хора . Като цяло – поставящи овластяването, в центъра на изборите, които правят;

• Хората със слабо проявление на ценността “ВЛАСТ”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе;

16. Характерните социално приемливи поведения (навици)

Способността на човек да използва социално-адаптивните навици, описани в таблиците по-горе ни носи отговор на въпросите: “Дали той е усвоил навиците, необходими за това да удовлетворява потребностите си, които навици, в същото време спомагат удовлетворяване потребностите на другите членове на групата / социума?”

Това обаче, само по себе си не е достатъчно за да разберем, дали човекът ще го прави…

За да разберем дали това е така, трябва да знаем дали би искал и избирал да го прави…

За целта, следва да разгредаме резултатите на човека по ценността. “АЛТРУИЗЪМ”

• Хората, за които ценността “АЛТРУИЗЪМ” е водеща, са описвани от околните, като хора, които приоритизират грижата за другите хора, околната среда и животните. Вярващи, че да се помага е хубаво и правилно нещо. Демонстриращи интереси към филантропия и благотворителност. Като цяло – поставящи грижата за другите и средата, в центъра на изборите, които правят;

• Хората със слабо проявление на ценността “АЛТРУИЗЪМ”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе;

17. Характерните социално-НЕприемливи поведения, чрез които се грижим за нуждите си въпреки другите хора

Освен описаните до момента маладаптивни поведения (в таблиците по-горе – пред-последната колонка от всеки хоризонтален ред с характеристики) е добре да разбираме, че и всяка от колоните (съдържащи 8-те начина, по които удовлетворяваме нуждите си) отново съдържа маладаптивни механизми:

Склонността на човека да използва маладаптивните поведения, описани в таблиците по-горе ни носи отговор на въпросите: “Дали човекът е способен бъде пълноправна единица в групата и дали групата ще го приеме дългосрочно?” Колкото повече от тях практикува, толкова по-голям ще бъде шанса да НЕ бъде приет, а напротив – да бъде отхвърлен.

Хората са различно склонни да демонстрират маладаптивни поведения:

• Хората, които не демонстрират маладаптивни поведения (и съответно функционират в унисон с групата/социума), са описвани от околните, като хора, които са добре дошли в групата и са пълноценно попълнение за нея;

• Хората, които демонстрират маладаптивни поведения (и съответно не функционират в унисон с групата/социума), са описвани от околните, като нежелани попълнения за нея и са избягвани от членовете й;

Информацията за склонността му да проявява тези поведения обаче, сама по себе си не е достатъчна, за да разберем, дали човекът ще бъде отхвърлен от групата…

За да разберем дали това е така, трябва да знаем дали вместо това, което “му идва отвътре”, не би искал и избирал да прави правилните (социално-приемливите) неща…

За целта, следва да разгредаме резултатите на човека по ценността. “ПРИЕМАНЕ”

• Хората, за които ценността “ПРИЕМАНЕ” е водеща, са описвани от околните, като хора, които приоритизират грижата за репутацията си. Вярващи дълбоко във високия морал и добрата етика. Демонстриращи внимание към другите и техните нужди и права и осъждащи несправедливото отношение и неправдата. Като цяло – поставящи съобразяването с чуждото мнение и нужди, в центъра на изборите, които правят;

• Хората със слабо проявление на ценността “ПРИЕМАНЕ”, са характерни с това, че в ситуации на избор, приоритизират други неща пред описаните по-горе, което с времето, води до неминуемото им отхвърляне и изолация от групата.

18. Ценностите, чрез които правим избори, поставящи ни в обстоятелства, които са в унисон с потребностите ни

Както вече сте усетили от различния начин на представяне, ситуацията с ценностите е малко по-различна от останалите групи механизми.

Способността на човека да идентифицира и да си поставя дългосрочни житейски цели, които са в унисон с водещите му ценности, е пряко свързана  със способността му да води щастлив и удовлетворителен живот. 

Освен това ни носи информация дали човекът ще бъде трайно мотивиран да прави необходимите неща и да проявява необходимото постоянство за постигането на тези цели. 

Ако те (целите) не са в унисон с водещите му ценности, човекът няма да бъде мотивиран и трайно ангажиран с постигането им.

Това, обаче, само по себе си не е достатъчно, за да разберем дали човекът ще живее живота си в унисон с водещите си ценности…

За да разберем дали това е така, трябва да знаем още три неща за съответния човек:

• Доколко високи са резултатите му по интелектуалния механизъм “Идентичност и посока в живота” (от групата “Амбиция”)

• Доколко водещите му ценности са осветлени и самоосъзнати

• Доколко водещите му ценности са подкрепени от механизмите за справяне със съответната потребност

Повече яснота по тези теми ще внесем малко по-нататък – в частта от теорията, наречена “Какво са щастието, тъгата и скръбта?”

Както забелязвате от графичните изображения, скалата на всяка група от характеристики е разграфена на 4: Крайно ниски нива, Ниски  към средни нива , Средни към високи нива, Крайно високи нива. Всеки участък е цветово обозначен в зависимост от това дали е съответно Проблематичен, Неутрален,  Желан или отново Проблематичен. 

За да вникнем в смисъла на това оцветяване следва да направим следното уточнение:

Както изяснихме в началото на теорията, стремежът към хомеостаза, или иначе казано, баланс, е основна движеща сила за всяко живо същество (вкл. и човека). Когато дадена характеристика е в някоя от двете крайности (Крайно ниска или Крайно висока) системата функционира извън състояние на хомеостаза. Или иначе казано, заради тази си характеристика човекът не успява да живее балансирано. 

Описаният дисбаланс води до реални негативни последици във всички сфери от живота на този човек. Отразява се директно на поведението му, а оттам, индиректно, и на репутацията му (през впечатленията, които той  чрез действията си оставя у околните). 

Така стигаме и до момента да разясним концепциите “Идентичност”, “Репутация” и значението при тяхното разминаване…

Концепциите за Идентичност и Репутация и разликите между тях

Начинът, по който ние гледаме на себе си и съответно описваме себе си (Идентичност) е различен от начина, по който другите гледат на нас и съответно ни описват (Репутация).

От гледна точка на успеха ни в съвременния социален свят, идентичността има много малко значение, за разлика от репутацията.

Това е така, защото всичко важно в живота ни се случва или при взаимодействие с други хора, или при подготовката за такова, или при срещата с последиците от него.

Всеки път, когато сме в интеракция с някого, “чашката” на нашата репутация или ”се запълва” малко, или “се изпразва” малко.

Впоследствие, на базата на това, колко е “пълна” или “празна” тя, другите хора избират дали да ни дадат кредит на доверие и дали да взаимодействат с нас и как.

Колкото по-празна е тя, толкова по-малко доверие, време и внимание са склонни да ни отделят другите. Това води до директни загуби за нас и шансовете ни за реализация в живота.

Индиректно обаче, хората вземат решение отново на базата на впечатленията си за нас (когато не са в директно взаимодействие с нас). Например, когато ни обсъждат с трети лица и следователно изграждат у тях (у третите лица), впечатления за нас, без дори да сме ги срещнали.

Това отново носи последици за нашия живот и шансовете ни за успех, тъй като тези трети лица след това на свой ред решат дали да си взаимодействат с нас и да ни дадат кредит на доверие или не, на базата на препредаденото от другите хора. 

По този начин, равносметката е, че начините, по които ние се държим, определят до голяма степен шансовете ни за успех или провал в повечето сфери от живота ни.

А както изяснихме, това как се държим до голяма степен се предопределя от нашата човешка природа,

По тази причина, опознаването на собствената ни човешка природа и начините, по които тя влияе на репутацията ни, е от ключово значение за успеха ни!

Именно затова скалите по-горе включват информация за това как околните виждат проявленията на описваните характеристики. Или иначе казано, как характеристиките се отразяват на репутацията.

В допълнение, важно е да разбираме, че хората изграждат своето мнение за нас, сравнявайки ни със себе си и своите разбирания за това какво е “нормално”. 

Това обяснява защо когато се прави психологическо профилиране на даден човек (процесът на анализ и осветляване на описаните характеристики за конкретен човек), анализът следва да сравнява характеристиките на изследваното лице с тези на хора със сходен демографски профил (от същия пол, раса, възраст и култура).

За да се изясни как изследваното лице би било възприето от другите хора от неговия демографски профил.

След толкова много пояснения и скали, достигаме до момента, който ви обещахме по-рано, а именно – изграждането на едно по-завършено разбиране за Социо-Функционалната същност на човешката природа чрез цялостно таблично представяне на целият модел на това, как всички тези характеристики се подреждат в рамките на човешката природа:

С това, разглеждането на структурата на човешката природа се изчерпва.

Оттук нататък, следва да обърнем внимание на няколко важни последствия от тази структура и нейните съставни елементи.

Върховния човешки егоизъм, обяснението за егото и собствените интереси

Ако се отдръпнем и се опитаме да видим цялостната картина, ще осъзнаем, че описаните 18 потребности на практика са движещата сила зад всичко в живота ни. 

Те включват всички възможни причини за това ние, хората, да правим нещата, които правим. 

Иначе казано, всичко, което правим, мислим, избираме и казваме в нашия живот е плод на една или няколко от описаните потребности и механизмите за тяхното задоволяване.

Именно на това се дължи схващането, че човешкото същество е егоистично по своята същност и че всички ние действаме, за да удовлетворим собствените си потребности. 

Дори когато мислим и действаме в полза на друг човек, крайната цел пак е да удовлетворим една или няколко от собствените си потребности.

И това не е случайно. 

Както стана ясно, ако не задоволяваме тези потребности, няма да просъщестуваме като биологичен вид.

Това е важно и по друга причина. Добре е да разбираме, че собствените ни потребности би трябвало да са на първо място. 

Защо? 

Защото няма да сме способни да се грижим пълноценно за когото и да било, ако първо не сме се погрижили за себе си!

Звучи контраинтуитивно нали? 

Помислете над следната главоблъсканица:

Представете си, че сте в разбил се самолет. 

Всичко гори. 

В самолета сте вие, майка с малко дете и възрастен човек. Всички освен вас са заклещени и няма мърдане. 

Има само едно мокро одеало, с което бихте могли да предпазите някого.

За кого ще използвате одеалото?

Правилният отговор е: за вас! И това не е случайно. Всички оцелели, ще имат по-голям шанс за спасение, ако вие се спасите с одеалото и отидете да потърсите помощ. В противен случай, за когото и да го използвате, всички ще загубят – не забравяйте, те са заклещени!

И макар това да е имагинерен сценарий, лесно можем да се сетим за примери от реалния живот. 

Ето ви няколко:

Една майка не би могла да се грижи пълноценно за детето си, ако нейните собствени потребности не са задоволени (поне донякъде). Тя би била изтощена, раздразнителна, разсеяна, избухлива и несъобразителна. Ще се фокусира  върху грешните неща и ще пропуска важни детайли  в грижата за детето.

Един съпруг не би могъл да се погрижи за жена си, ако неговите собствени потребности не са удовлетворени (поне донякъде). Инак той ще чувства, мисли и действа в ущърб на съпругата си, а не в нейна полза. А връзката им ще стане символ на неудовлетворение, тъга и нещастие, вместо на нещо желано и зареждащо с положителни емоции. (Същото, разбира се важи и за неговата съпруга.)

Един лидер не би могъл да се погрижи за нуждите на организацията си , ако неговите собствени потребности не са удовлетворени (поне донякъде). Инак той ще търси начин да извлече максимални ползи за себе си, което ще доведе до неглижиране на организационните процеси и нуждите на екипа, а оттам и до понижаване ефективността на организацията.

Всичко това идва да покаже дълбокото неразбиране, съществуващо в съвременния свят за важността на здравословния егоизъм.

Често хората гледат на някого като на егоист,  защото той приоритизира собственото си щастие, (разбирайте собствените си потребности) пред това на другите хора.

За да внесем яснота по темата е важно да уточним какво значи здравословен егоизъм. 

Егоизмът никога не трябва да бъде “за сметка” на другите хора.

С други думи, човек винаги следва да приоритизира собствените си потребности, НО без да пречи на другите да правят същото или да накърнява чуждите потребности.

Както забелязахте, споменавайки задоволяването на собствените потребности, намесихме и щастието. Хората често обсъждат тази тема и я представят едва ли не като смисъл на живота, така че следва да й обърнем внимание.

Какво са щастието, тъгата и скръбта?

Забелязали ли сте, че най-популярният отговор на въпроса “Какво искате от живота?” е „Искам да бъда щастлив/а!“…?

 Но ако бъдат запитани, хората най-често не знаят какво точно е щастието за тях и какво ще ги направи щастливи в дългосрочен план.

Причината за това се крие в две свързани явления: 

• Неспособността ясно и точно да се дефинира щастието
• Дълбоко подсъзнателната същност на щастието

Да започнем с дефинирането на щастието.

Как човек знае, че е щастлив?

Първо, следва да започнем оттам, че няма изцяло щастливи хора. Причината за това е споменатият в началото на теорията факт, че светът е сурово място и животът е изпълнен с предизвикателства.

В тази връзка, когато се задава въпрос за щастието, по-скоро се има предвид състояние на щастие в конкретен период от време, който хората приемат за по-скоро щастлив  (миг, седмица, месец, година и т.н.).

Макар и доста субективен, отговорът на всички хора (след достатъчно задълбочено вникване и задаване на пояснителни въпроси) може да бъде сведен до едно: хората описват като щастлив даден период от време, в който преобладаващите емоции за тях са били положителни. С други думи, когато са се чувствали повече добре, отколкото зле.

Но от всичко описано до момента знаем, че хората изпитват положителни емоции и не изпитват отрицателни, когато е налице качествено удовлетворяване на потребностите им.

Следователно можем да заключим, че щастието е субективно емоционално изживяване, когато човек удовлетворява онези свои потребности, които са в унисон с водещите му ценности (както стана ясно, всяка потребности има прилежаща основна ценност). 

Говорим само за онези потребности, които са в унисон с водещите му ценности, тъй като, въпреки, че удовлетворяването на останалите потребности също би донесло сравнително позитивни изживявания, човек не би ги възприел като истински важни, ценни и полезни (което идва от ценностите) и следователно не би им отдал такова внимание и значимост.

С други думи, щастието може да бъде разгледано като емоция на емоциите. Изпитваме го, когато комбинацията от останалите емоции в даден период от време е по-скоро положителна, и то осъзнато положителна.

Едно смислено уточнение, което следва да направим е, че субективното емоционално състояние, което човек изпитва, когато за дадени периоди от време не успява да е щастлив (не успява да удовлетворява онези свои потребности, които са в унисон с водещите му ценности) има друго име и то не е нещастие.

Обратното чувство на щастието, макар и често наричано нещастие, всъщност се нарича тъга.

Изпитваме чувство на тъга, когато за (субективно) дълъг период от време важните за нас потребности не успяват да бъдат удовлетворени.

Говорейки за тъгата, не можем да не споменем и скръбта. Макар двете явления често да се поставят под общ знаменател, между тях има тънка разлика.

Скръбта е субективното емоционално изживяване, през което човек преминава, когато у него назрее идеята, че е загубил трайно (безвъзвратно)  “част” от живота си, и възможността за удовлетворяване на всички потребности, по начина, по който това се е случвало до момента, благодарение на тази “част”. 

Говорим за “част” от живота, тъй като скръбта може да бъде предизвикана от загуба на различни важни елементи от живота – близки и роднини, домашни любимци, приятели и социални контакти, предмети и притежания и др., които са били важни за нас…

След като изяснихме концепцията за щастието, тъгата и скръбта, следва да обърнем внимание на второто свързано явление, което споменахме по-горе: дълбоко подсъзнателната същност на щастието.

Нито потребностите, нито ценностите са явни конструкти, които хората могат лесно да идентифицират и осъзнаят. Те често ги бъркат с дребните ежедневни неща, които се приискват на всекиго, без да могат да ги проследят до дълбоките подстоящи конструкти, които всъщност описвахме до момента в теорията.

Така на практика се получава, че болшинството от хората искат “да са щастливи”, но нямат идея как.

Ето още една причина  настоящата теория да е от наистина изключителна важност за живота на всеки човек. Тя ни дава отговор на въпроса кои са потребностите ни и как да ги удовлетворяваме така, че да се чувстваме щастливи.

И отговорът е: приоритизирайки тези, които са в унисон с водещите ни ценности!

Силните и слабите страни, човешкия потенциал, обяснението на мистерията, наречена “Талант” и концепцията за “житейското подравняване”

Както стана ясно от описанието на характеристиките на човешката природа и тяхното проявление “в скала” от 0% до 100%, всеки човек е различно способен да удовлетворява отделните свои потребности.

Колкото по високи са резултатите за дадена група механизми (прилежаща към дадена потребност), толкова по-способен е човекът да я удовлетворява.

От друга страна, колкото ценността, прилежаща към дадената потребност  е по-водеща, толкова повече време, внимание, енергия и ресурси ще отделя на удовлетворяването й човекът.

Защо това ни интересува?

Когато говорим за силни и слаби страни, потенциал и таланти, обикновено поставяме темата в контекст. В общия случай, човек е “силен” или “слаб” в конкретна дейност. Има потенциал за конкретно нещо. Или иначе казано, талант.

Това означава, че съдим за силните и слабите страни на хората, за техния потенциал и таланти в контекста на способността им да проявяват определени поведения, които водят до справяне с дадени предизвикателства.

Но както вече знаем от теорията до момента, начините, по които хората постъпват, за да се справят с предизвикателствата, са изцяло повлияни от характеристиките на тяхната човешка природа. 

С други думи, както силните и слабите страни, така и потенциала и талантите на хората, всъщност са комбинация от техни характеристики, които комбинации ги правят успешни в това да предприемат правилните действия в контекста на дадени предизвикателства.

За да разграничим силни страни от потенциал и от талант, следва да направим едно пояснение.

Комбинация от силни страни – различни силно изразени характеристики- представлява потенциал за успех в дадена дейност.

За да се превърне този потенциал в талант, следва този потенциал (тези силни страни) да бъде приоритетно използван, (вместо други характеристики), както и да бъде развивиан във времето.

Това развитие е възможно само, ако дейността, на която този потенциал служи е в унисон с водещите ценности на човека. Тогава той ще му отделя приоритетно на внимание и време и ще се поставя в такива житейски обстоятелства, които да го развият допълнително. 

За да не бъдем голословни, ще дадем пример:

Ако даден човек притежава силно изразени характеристики от групата интелектуални механизми (т.е. повечето от интелектуалните му механизми за справяне с предизвикателствата са с нива над средните), това му дава потенциал за добри успехи в науката, например.

Това е така, тъй като интелектуалните способности помагат на човек да се справя с предизвикателствата, пред които различните науки го изправят. Затова тези интелектуални способности се разглеждат като силни страни. 

За да се превърне този потенциал в талант обаче, човек следва да прекарва много време, да отделя много внимание и да отдава приоритет на заниманията с наука. С други ду ми, да практикува и по този начин да развие своя потенциал в талант.

Това ще бъде възможно само ако една от водещите ценности на човека е рационализмът (характеризиращ се с интереси към науката, приоритизиране търсенето на данни и доказателства и вяра в скептичния подход и критичното мислене), което ще го подтикне да се занимава с дейности, поставящи ударение върху интелектуалните механизми и, следователно, доразвиващи ги.

Крайният резултат за живота на човек, който има силно изразени интелектуални характеристики и чиято водеща ценност е рационализмът е, че той ще има истински талант в областта на науката..

За да онагледим казаното, ще дадем още един пример: 

Един от механизмите в групата “Амбиция” (за удовлетворяване на потребността да се задвижваме към полезното в бъдещето) носи името “Енергичност”. Високи резултати по скалата (характеристиката) “Енергичност”  (описваща склонността на човека да бъде деен, активен и да мисли, действа и въобще функционира “на по-високи обороти” в сравнение с другите хора) биха били полезни за човек, който се занимава със спорт, например. 

От друга страна, същите високи резултати по въпросната скала не биха били от такова значение за човек, който работи като часовникар, например. (Да не говорим, че е възможно даже да му пречат. Т.е. Да се приеме, че тази черта може да бъде разглеждана като слаба страна в контекста на конкретната дейност.)

Това разбиране за силни и слаби страни, потенциал и талант е изключително важно от гледна точка на приложимостта в реалния живот на познанието, включено в настоящата теория.

То ни помага да разберем какъв е смисълът хората да търсят начини да участват в житейски обстоятелства (работа, хобита, връзки, и т.н.) които са в унисон със силните им страни и потенциала им, за да могат те да се превърнат в талант.

С други думи, не просто да правят неща, които им се удават, а да подбират дейностите, професиите, забавленията и партньорите си така, че да са в унисон с водещите им ценности. 

Това явление наричаме “житейско подравняване” и представлява поставянето на човека в обстоятелства, които са подкрепени от характеристиките на неговата човешка природа. 

Иначе казано, подравняване на правилните дейности, работа, партньори и хобита, с правилните хора.

Това означава не да поставяме човека в дадени обстоятелства и после да се опитваме да го променим, за да развием в него необходимите характеристики, а да избираме правилните хора за правилните обстоятелства така, че тези хора вече да имат силните страни (потенциал) и да искат да го доразвият (ценности), което автоматично да доведе до проявяването на талант. (Повече по темата ще обясним по-късно, когато говорим за приложимостта на познанието за човешката природа в основните сфери от живота.)

Истинската важност на житейското подравняване, може да бъде осъзната само през призмата на идеята за промяна. 

По-конкретно, способността на човека да се променя (да променя своята човешка природа), за да подобрява способността си да се справя с предизвикателствата.

Така стигаме и до смисления въпрос:

Може ли човек да се променя и как?

За да си отговорим на този въпрос, първо трябва да си зададем друг:  дали всички тези характеристики, които разгледахме и чиято стойност можем да оразмерим в скала от 0% до 100%, са трайни във времето, или човек може да ги развива и променя?

Отговорът не е еднозначен.

Макар човешката природа да е трайна и трудно изменчива, има сценарии, при които тя може да се промени с времето. Ето ги и тях:

• Ако човек претърпи сериозна травма (например тежка катастрофа или физическо увреждане), способна трайно да промени вътрешната биохимия на тялото му и/или начина му на живот.

• Ако човек смени драстично средата, в която живее. Например, след уединен живот в животновъдна ферма в слънчева Африка да се пренесе в голям, студен северен град във Финландия, където ежедневието му е свързано с продажби и постоянни контакти с много хора. (Което е равнозначно на смяна на климат, занимания, култура и социално обкръжение)

• Ако по една или друга причина в тялото на човека се отключат биохимични, генетични процеси или болести, които значително да променят невро-биохимичното функциониране на тялото му.

• Ако човек премине през процес на психотерапия или друг интензивен процес на работа с професионалисти в контекста на личността му.

• Ако човек (по една или друга причина) не успява да удовлетвори някоя от описаните по-рано потребности за дълги периоди от време.

За да обобщим, добре е да разбираме, че промяна в човешката природа е възможна, но е трудна, бавна и често не особено драстична, като в същото време, ако е целенасочена,  изисква постоянство, усилие,  яснота и смисленост на причините, заради които е предприета . 

Без наличието на тези условия, промяната е по-скоро нетрайна и с времето хората се връщат към своята човешка природа, такава, каквато е била преди.

Всичко това още веднъж ни навежда на мисълта, че важна стъпка в живота на човека е да търси напасване между своята човешка природа и изискванията на средата, или с други думи,  житейско подравняване.

Все пак, ако се замислим, щом човек трудно се променя, ако иска да бъде успешен, удовлетворен и щастлив в живота, много по-логично е да се стреми да си намери работа, дългосрочни интимни партньори, хобита и въобще обстоятелства, които да са в унисон с неговите характеристики, а не такива, които да изискват коренно различни черти (Виж по-горе примера с енергичността).

Ултимативната лична отговорност и стратегическата грешка да се разчита на късмета

Вече изграденото разбиране за социо-функционалната същност на човешката природа ни носи информация за това какво ни кара да правим нещата, които правим.

На практика, сумирайки влиянието на всички споменати по-горе конструкти и механизми, можем да твърдим, че те носят отговорността за над 99 % от всичко, което правим, мислим, избираме, говорим и вярваме.

Това е изключително важна констатация, тъй като ни помага да осъзнаем, че всяка развръзка в нашия живот, всичко което ни се случва (или поне 99 % от него) всъщност се дължи на нас самите.

За да проверим тази теза, можем да се опитаме да анализираме предишния си опит, което, ако сме честни със себе си и разглеждаме фактите обективно, неминуемо ни води до извода, че няма събитие от живота ни, което да не може да бъде проследено назад във времето до нещо, което сме казали, направили, решили или помислили. (или съответно не сме казали, направили, решили или помислили).

Това на практика означава, че в края на краищата ние носим цялата отговорност за всичко в нашия живот!

За да адресира явния въпрос – “А къде отива другият 1%?”- Социо-Функционалната теория разглежда понятието “Късмет” в контекста на описаните вече характеристики на човека.

Късметът, това са онези събития, обстоятелства и явления, за които обективно е липсвала информация, която човек би могъл да прихване (през сетивата си), осмисли (през интелекта си) и използва (през поведенията си), с цел да повлияе на събитията или да се адаптира към тях.

Важно е да уточним, че ако подобна информация е съществувала, но човекът по една или друга причина не я е уловил (поради проблем във сетивата и/или физиологията), обработил (поради проблем в интелектуалните механизми) или използвал (поради поведенческите си тенденции), тогава вече не говорим за късмет, а за неспособност за справяне, което автоматично го превръща отново в лична отговорност.

Но как да обясниш някому, че той е отговорен за нещата, които са му се случили, щом той притежава в арсенала си едно безотказно оръжие, един необорим довод, който винаги може да използва, за да покаже, че не е виновен (за негативните развръзки) или че е имал късмета да му се случи еди-какво-си (за положителните такива)?

Използването на късмета като довод обаче, постига едно единствено нещо – извежда отговорността извън човека, като по този начин намалява шансовете му за справяне с предизвикателствата. Защо? Защото ако отдадем причинно-следствените връзки на късмета, ние приемаме, че нещата са извън нашия контрол. Ерго, няма какво да направим и вместо да преодолеем предизвикателствата, се оставяме на произвола на съдбата.

За да онагледим това явление, е добре да разгледаме стратегическия начин на вземане на решения за развръзки с неизвестен край. Статистиката, както и елементарната логика, ни учат, че когато сме изправени пред избор с различен от 50% на 50% шанс в полза на някой от възможните изходи, винаги следва да предпочетем избора, който ни дава 51% или повече шанс за успех.

Ако приложим това разбиране в контекста на късмета и споменатите по-рано 99%, то на чисто логическо ниво става пределно ясно, защо човек НИКОГА не трябва да разчита на късмета (за положителните развръзки) и ако не иска да звучи наивно, следва да не оправдава негативните развръзки в живота си с него.

Казваме всичко това с цел да покажем, че разбирането за късмета и използването му като довод, трябва да бъдат разглеждани изначално като грешка. Без да отричаме съществуването на това явление, всичко, което казваме е, че решенията относно събития и явления, свързани под някаква форма с късмета, следва да бъдат вземани на рационално, а не на емоционално ниво. С други думи, да се гледат процентните шаносве и въобще да не се разчита на късмета.

И за да не бъдем голословни, ще разгледаме два от най-често даваните примери – един положителен и един отрицателен:

Любимият на всички пример с печалбата от лотарията, би изглеждал така: Знаейки, че шансовете за спечелване на лотарията са далеч под 0,0001%, стратегическото решение за изхарчване на сумата за закупуване на билета е той просто да не бъде закупен. Тази сума, независимо колко малка е тя, следва да бъде похарчена за друго нещо. По този начин човек не просто ще спести няколко долара. По-важното е, че ще постигне нещо по-значимо: вместо да разчита на късмета, ще потърси начин да спечели мечтаните средства по по-адекватен начин.

С други думи, чисто статистически, решението човек да участва в лотария е обречено на провал, поради простия факт, че шансът да спечелиш винаги е по-нисък от този да загубиш.

Това, само по себе си, означава, че ако човек има за цел да управлява собствения си живот и да поеме отговорност за събитията в него, по-скоро следва да не участва в подобни начинания. Така, шансовете му за правилно разпределение на ресурсите, времето и вниманието, се увеличават.

От другата страна на уравнението е често даваният негативен пример с възможността самолетът, с който летим, да се разбие.

Независимо дали имат страх от летене или не, хората, които вземат самолет, винаги са изправени пред избор. 

Те имат конкретна цел – да стигнат от точка “А” до точка “Б” и трябва да изберат с какво превозно средство да го направят. 

Ако факторът риск е единственият, който се обсъжда (при равни други условия), логически правилният начин за вземане на това решение е да се съпоставят рисковете при различните превозни средства. 

При справка в статистиката става ясно, че процентно рисковете за транспортно произшествие са различни за различните транспортни средства и всъщност се оказва, че статистически  най-сигурният метод за придвижване е летенето със самолет.

Така, ако избягването на риска е водещият мотив при  избора, стратегически-правилното решение е да се вземе самолет и да не се мисли за “лошия късмет”.

По този начин, със своя избор, базиран на обективна информация, човекът ще е взел отговорността за живота в собствените си ръце при шанс 99% към 1% в своя полза.

С това Социо-Функционалната теория изчерпва причинно-следствените връзки за всичко в живота на човека.

Идеята, че всичко в нашия живот е следствие от човешката природа (нашата и тази на другите), лесно ни води до заключението, че ако човек иска да бъде успешен, щастлив и удовлетворен в съвременния социален свят,  разбирането (и използването на това разбиране) за човешката природа е едно от най-важните познания, които следва да придобие!

Оттук нататък следва въпросът: “Какво да правим с това познание?”

Основните сфери в живота на човека – Приложение на теорията в ежедневието

Тъй като познанието има смисъл и е полезно само в контекста на своята приложимост в реалния свят, за завършек ще обърнем внимание на 6-те сфери, които имат най-голямо значение за нaс като хора и за качеството на нашия живот.

Казваме, че тези сфери имат най-голямо значение, тъй като те често заемат най-голяма част от времето, усилията, ресурсите и съзнанието на всеки от нас. 

Освен това, нещата, които правим в тези 6 направления от живота си, до голяма степен предопределят и неговото качество.

Усилията за подобряване на всяка от 6-те сфери, оказва трайно, цялостно положително влияние върху останалите 5, като по този начин всяка от тях дава своя принос за нашето цялостно щастие, удовлетворение и осмисля живота ни.

Социо-Функционалната теория за човешката природа, описва шестте най-важни сфери от човешкия живот така:

• Връзки, Любов и Интимност
• Родителство
• Психично здраве и благосъстояние
• Кариера, Бизнес, Лидерство и финанси
• Социални контакти и Репутация
• Индивидуален Растеж и Личностно Развитие

И тъй като причината за създаването на тази теория и наша основна мисия е да помагаме на хората да живеят щастлив, смислен и удовлетворяващ живот, ви предлагаме именно това – да ви помогнем да усвоите способността да прилагате това познание в 6-те основни сфери на живота, с цел да го подобрите във всяка от тях.

Ще разгледаме основните житейски сфери в дълбочина, отделяйки отделно внимание на всяка сфера и ще се постараем да предложим задълбочено разбиране за реалната приложимост на теорията в ежедневието.

Можете да достъпите информацията за всяка от сферите от тук…

А ако искате да научите повече за своята човешка природа и нейните проявления в някоя от описаните 6 сфери, ви предлагаме процеса на задълбочено психологическо профилиране, който има за цел да осветли описаните в теорията характеристики на човешката ви природа и начините, по които тези характеристики влияят на живота ви.

Или с други думи, къде по скалата за всяка характеристика се намирате вие конкретно.